О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
гр.София, 09.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2829 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.. срещу въззивно решение № 335 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 2001/2014 г. на Апелативен съд-София, с което частично се отменя решение от 04.04.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9191/2013 г. и са уважени предявените искове на Т. С. Т., ЕГН [ЕГН] и К. О. Б., ЕГН [ЕГН], за допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева и се потвърждава решението в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по 60 000 лева и имуществени вреди, съответно в размер на 3800 лева за Т. С. Т. и 2400 лева – за К. О. Б., причинени от неоснователното обвинение в престъпление, ведно със законната лихва от 27.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че на заседание на В. от 01.11.2006 г., по искане на Главния прокурор на Република България, са дадени разрешения за повдигане обвинения срещу ищците, които с постановление на Националната следствена служба от 22.05.2009 г., са били привлечени като обвиняеми за извършване престъпление по чл.294, ал.4, вр. с ал.1 НК, вр.чл.18, ал.1 НК. Взета е била мярка за неотклонение „подписка”, непроменена до приключване на съдебното производство. С влязла в сила присъда от 12.01.2010 г. по н.о.х.д. № 3463/2009 г. на Софийски градски съд ищецът Т. С. Т. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По отношение на К. О. Б. производството е продължило по негова жалба и протест на прокуратурата пред САС, който е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане ищците са били оправдани изцяло от СГС, а присъдата е потвърдена с решение на Софийски апелативен съд от 01.03.2012 г., което е в сила от 27.03.2012 г. В резултат на незаконното наказателно преследване за действията им по служба, ищците са имали притеснения, тъй като повдигнатото обвинение ги злепоставило пред обществото и се отразило на личните им контакти, поради това, че били засегнати честта и достойнството им. Въззивният съд е приел, че за справедливото възмездяване на причинените им неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на по 80 000 лева, които са присъдени на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. За разликата до предявените размери от по 100 000 лева, претенциите са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в осъдителната му част е постъпила от прокуратурата, според която при определяне на конкретния размер на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се решава противоречиво от съдилищата по въпроса за възмездяване на щетите, с оглед принципа установен в чл.52 ЗЗД, включително и по въпроса за разноските в приключилите наказателни дела. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по жалбата Т. С. Т. и К. О. Б., и двамата чрез адвокат О. В. от САК са подали писмен отговор, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Предявените искове за имуществени вреди не подлежат на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като всеки от тях е с цена до 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела. В случая, ищците са предявили за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове за обезщетение за имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, всеки от които е с цена под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване в частта, в която са присъдени неимуществени вреди, тъй като предявените искове не са с цена до 5000 лева. Жалбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че въззивното решение на апелативния съд е неправилно – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Апелативен съд – София следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос за приложението на принципа за справедливо обезщетяване, по смисъла на чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, при предявен иск от лица, които са били обвинени за извършване на престъпление, но са оправдани с влязла в сила присъда, когато негативните последици от обвинението са свързани с упражняваната от тях професия.
Поставеният материалноправен въпрос за прилагането на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, с твърдения, че се решава противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не е основание да допускане на касационно обжалване, тъй като приложното поле на тази хипотеза не обхваща случаите, когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с вече уеднаквената и задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд. В този случай, решените противоречиво въпроси в други влезли в сила съдебни актове не са основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради това, че вече е даден отговор на въпроса в кои от влезлите в сила съдебни актове даденото тълкуване се приема за правилно от Върховния касационен съд. В този смисъл, критерият за справедливост в обжалваното въззивно решение не е разрешен в противоречие с решение № 11 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3684/2013 г., ІІІ г.о. решение № 95 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5805/2013 г., ІІІ г.о. и решение № 630 от 19.04.2011 г. на САС по гр.д. № 170/2011 г., ГО, 7 състав, които са постановени при други конкретно установени обстоятелства и самостоятелна преценка на отделните състави за тежестта на повдигнатото обвинение и степента на накърняване на правната сфера на лицата, срещу които е било повдигнато неоснователно обвинение.
П…не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл.84, т.1, пр.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 3230 от 11.03.2015 г., подадена от П.. срещу въззивно решение № 335 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 2001/2014 г. на Апелативен съд-София, с което частично се потвърждава решение от 04.04.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9191/2013 г. в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 3800 лева за Т. С. Т. и 2400 лева – за К. О. Б., ведно със законната лихва от 27.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 335 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 2001/2014 г. на Апелативен съд-София, в частта, в която са уважени предявените искове от Т. С. Т., ЕГН [ЕГН] и от К. О. Б., ЕГН [ЕГН], за обезщетение за неимуществени вреди и е присъдено обезщетение от по 80 000 лева със законната лихва от 27.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумите на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
След влизането в сила на настоящото определение, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.