Определение №740 от по гр. дело №494/494 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 740
 
гр. София 08.07.2010 г..
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                 ЗОЯ АТАНАСОВА
 
 
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. №  494 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Х. К. Я., чрез адв. пълномощника Ел. Й. срещу решение от 02.10.2009 г. по гр. д. № 448/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 56/06.03.2009 г. по гр.дело № 372/2007 г. на С. районен съд. С последното е отхвърлена претенцията на Х. К. Я. за възлагане на осн.чл.288, ал.2 от ГПК/отм./ в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот – дворно място – УПИ с площ от 534 кв.м., идентичен с парцел ****span>II, пл. № 573 в кв.57 по плана на с. Г., Софийска област с построената върху него паянтова жилищна сграда и е изнесен на публична продан описания недвижим имот при първоначална цена 76 412 лв., от които 76 362 лв. за поземления имот и 50 лв. за паянтовата жилищна сграда, като е постановено публичната продан да се извърши по реда на чл.293 от ГПК/отм./ и съобразно квотите от съсобствеността – за жалбоподателя 2/3 ид.части, за М. А. Я. – 1/9 ид.част, за Н. георгиева Т. – 1/9 ид.части, за И. Г. Я. 1/9 ид.част. В жалбата са обосновани доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.28,т.3 от ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допустимост на касационното обжалване е посочено, че със съдебното решение съдът се произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, като според жалбоподателя делбения имот е наследствен, че към момента на откриване на наследството е живял в него, че е направил искане за възлагане на имота на осн.чл.288,ал.3 от ГПК, на което основание делбения имот следва да му бъде възложен.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да постанови извършване на делбата по реда на чл. 288,ал.1 от ГПК – чрез изнасяне на публична продан въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.дело № 372/2007 г. на С. районен съд е допуснат до делба недвижимия имот – дворно място, представляващо парцел ****span>II, пл. № 753 в кв.57 по плана на с. Г., Софийска област между съделителите –жалбоподателя Х. К. Я., М. А. Я., Н. Г. Т. и И. Г. Я. при делбени части – 2/3 за Х. Я. , и по 1/9 ид.част за останалите съделители. Прието е, че съсобствеността върху имота е възникнала на основание изтекла в полза на общия наследодател К починал на 27.12.75 г. придобивна давност, наследяване на същия и съпругата му И. А. Я. – починала на 03.11.83 г. от децата Г. Я. , Х. Я. и М. Я. , съответно наследяване на Г. Я. – починал на 16.05.2006 г. от съпругата му М. Я. и децата му Н. Т. и И. Я. , както и разпоредителна сделка – продажба, сключена между М за 1/3 ид.част от процесния имот. Прието е, че в първото заседание след допускане на делбата жалбоподателят Х. Я. е направил искане за възлагане на делбения имот на осн.чл.288,ал.3 от ГПК, че процесния имот е неподелям и е с пазарна стойност 76 612 лв.
Съдът е приел, че към момента на смъртта на родителите К. и И. Я. жалбоподателят е живял в процесния имот, че от 12.09.2000 г. е с постоянен адрес в гр. С.. Според въззивния съд хипотезата на чл.288,ал.3 от ГПК е приложима само при съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, а в случая съсобствеността между съделителите е смесена – възникнала е на основание наследяване и разпоредителна сделка. Прието е, че от събраните по делото доказателства не е установено, че жалбоподателят Х. Я. няма други жилищни имоти, освен притежаваните 2/3 ид.части от процесния имот. Поради неподеляемостта на имота, невъзможността да се осигури на всеки от съделителите дял в натура и смесения характер на съсобствеността съдът е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.288,ал.1 от ГПК, като делбения имот се изнесе на публична продан.
За да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд жалбоподателят следва да посочи ясно и точно правния въпрос, разрешен с решението, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Освен това жалбоподателят следва да обоснове наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване – правният въпрос да е решен в противоречие с тълкувателни решения на ОСГТК, на общото събрание на ГК, на общото събрание на ТК, в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК – чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Основанието за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК е налице, когато правният въпрос е решен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС по същия правен въпрос. Хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК предвижда правният въпрос, решен с обжалваното решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, съответно развитие на правото ще е налице, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена. В настоящият случай жалбоподателят не е формулирал правния въпрос, който е решен от въззивния съд. От съдържанието на касационната жалба и от изложението не може да се извлече правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. Освен това в изложението не е обосновано и наличието на предпоставките за допустимост на касационно обжалване, предвидени в чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3-та. Доводите в изложението касаят неправилност на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл. 281,т.3 от ГПК. Тези доводи не следва да се разглеждат в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основания за допустимост на касационното решение.
Поради това, че жалбоподателят не е посочил правния въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда, както и не е посочил и обосновал нито една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.1-3 обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 547/02.10.2009 г. по гр.дело № 448/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top