5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 11.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 602 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 185, предл. 1-во ГПК /отм./.
Образувано е по частната жалба с вх. № 33169/5.V.2010 г. на С. Р. М. от София, подадена против определението на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от з.з. на 21.ІV.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 1376/08 г., с което е било спряно въззивното пр-во по същото: до приключване с влязло в сила решение на гр. дело № 3996/08 г. по описа на СГС, ГК, с-в І-9.
Оплакванията на частния жалбоподател М. са за неправилност на атакуваното определение на СГС, поради това, че то било постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Инвокирани са доводи, че не било налице нито едно от процесуалните основания, посочени в чл. 182, ал. 1 ГПК /отм./ за спиране на въззивното пр-во по гр. дело № 1376/08 г., като в частност липсвал идентитет, както между страните, така и по отношение предмета на спора по двете дела, за които се отнася преценката на въззивния съд за преюдициална връзка. Поради това частният жалбоподател претендира отменяване на преграждащото по-нататъшния ход на делото в СГС определение и възобновяване на въззивното производство.
Ответното по частната жалба „Л.-К” ООД – София, така както и ответницата Л. Г. Н. от София, не са ангажирали свои становища по основателността на изложеното в същата оплакване за неправилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна по спряното въззивно производство пред СГС частната жалба на С. Р. М. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
По делото не е било спорно обстоятелството, че към датата на постановяване на атакуваното определение по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ Ж. „Б х” не е била прекратена. Следователно последната и понастоящем – като юридическо лице по смисъла на чл. 5 З., продължава реално да е единственият собственик на процесния апартамент № 88, находящ се в гр. С, ул. „Т. К.” № 3, бл. 259 /стар 8/, вх. „Ж”, ет. І. Ноторно е, че специфичен обект на защитата посредством иск с правно основание по чл. 38а З. представлява правото на член-кооператора „да държи” разпределеното му жилище, но това негово субективно право е само функция от правото на собственост на съответната Ж.. Това положение следва от естеството на разпоредбата на чл. 38а З., представляваща изрично уредено от законодателя изключение на основния принцип, прогласен в чл. 15, ал. 2 ГПК /отм./, сега и в чл. 26, ал. 2 от действащия процесуален закон, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд – освен в изрично предвидените от закона случаи. Щом като необходимото условие, за да може искът по чл. 38а З. да бъде проведен успешно, е това спорният обект да продължава да е все още собственост на Ж., то паралелният спор за действителността на придобиване на терена, в който последната участва има – точно по аргумент от текста на чл. 15, ал. 2 ГПК /отм./ – преюдициално значение за правилното решаване на спора предмет на този специален пряк иск на несобственика – настоящ частен жалбоподател.
В заключение, след като въззивното производство пред СГС е било спряно на точно определено основание в процесуалния закон /това по б. „г” на чл. 182, ал. 1 ГПК-отм./, безпредметно е обсъждането дали са били налице и останалите шест основания за спиране на делото. Меродавно е, че преюдициалността на спора по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, страна по който е Ж. „Б х”-София, спрямо настоящия спор, имащ за свой предмет иска на С. Р. М. срещу третите лица с правно основание чл. 38а З., следва от качеството на този жалбоподател като процесуален субституент в правата на същата Ж..
С оглед изложеното частната жалба на С. Р. М. от София ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от з.з. на 21.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 1376/08 г., с което – на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ – е било спряно въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1