О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 11.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.09.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1034 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „М.” ЕООД,гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 765 от 10. 05. 2012 год., по в.т.д.№ 3185/2011 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 555 от 07.06.2011 год., по т.д.№ 2516/2010 год. и е осъден касатора, като ответник, да заплати на [фирма], гр.София сумата 59 848.35 лв., представляваща левова равностойност на 30 600 евро – неизплатен остатък от продажната цена на доставено оборудване по договор от 07.02.2005 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29. 10.2010 год. до окончателното и изплащане и деловодни разноски за двете инстанции в размер на 9894 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че само по себе си отразяването на съставена от насрещната страна – доставчик фактура в счетоводството му е достатъчно, за да се счете, че е налице признание за съществуване на непогасено парично задължение, породено от твърдяната в исковата молба сделка.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, анализирайки правилността на правните и фактически изводи на въззивния съд поддържа наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по съображения, че „съдът в противоречие с практиката на ВКС не е взел предвид, че сама по себе си фактурата, независимо дали осчетоводена или не, не може да докаже изпълнения на договорни ангажименти”, както и че „решаващият съдебен състав е длъжен да прецени доказателственото значение на фактурата във вр. с всички доказателства по делото, вкл. направеното от страната оспорване на изпълнението на договорните ангажименти на доставчика”. Като израз на визираното противоречие са посочени постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 46 от 27. 03.2009 год., по т.д.№ 454/2008 год. на ІІ т.о. и № 92 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и изложени от касатора единствено касационни основания, но не и основания за достъп до касационен контрол.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който според задължителните постановки в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02. 2010 год. следва да се включва в предмета на делото, индивидуализиран с въведените основание и петитум и да е от обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд и чрез тях за постановения краен правен резултат.
Обстоятелството, че значимостта на конкретния правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК не се определя от приетата по делото фактическа обстановка, която винаги е съобразена с отделните факти и доказателства, а от правните изводи на съда по същество на спора, налага да се приеме, че този правен въпрос не може да бъде изведен от касационната инстанция въз основа на въведените от касатора в обстоятелствената част на изложението пороци на обжалвания съдебен акт, които в случая преповтарят касационните основания съдържащи се в касационната жалба. Последните, дори и да са евентуално основателни, са относими към правилността на обжалваното въззивно решение и не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Затова и липсата на конкретно посочен специфичен за делото правен въпрос прави невъзможна изискуемата се за установяване на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК съпоставка между обжалваното въззивно решение и цитираната задължителна практика на касационната инстанция, поради което само на това основание- отсъствие на основната обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, следва да бъде отказано допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Но дори и да се приеме, че макар и крайно непрецизно формулирани поставените от касатора въпроси на материалното право, попадащи в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и изведени от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се свеждат до характера на възникналото договорното правоотношение между страните и до изпълнение на задълженията по този договор, то възприетото от въззивния съд разрешение, според което с извършване на доставката и предаване стоката на купувача, за доставчика е възникнало правото да иска престация на договорената цена, е в пълно съгласие с изразеното в решение № 46/ 2009 год., по т.д.№ 454/2008 год. на ІІ т.о. разбиране, поради което основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е недоказано.
В случая, за да уважи частично предявения при условията на обективно кумулативно съединен иск по чл.327, ал.1 ТЗ въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за доказано договорното неизпълнение на ответника, като купувач по сключен между страните на 07.02.2005 год. договор за доставка на оборудване, съгласно спецификация, обективирана в Приложение № 1 към същия, което обуславя ангажиране на договорната му отговорност за изплащане на дължимия остатък от покупната цена.
Изложил е съображения, че отразяването на процесната фактура, материализираща конкретната доставка на стойност 59 848.35 лв. в счетоводството на търговското дружество – ответник, наред с включването и в дневника за продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея се явяват такива фактически и правни действия, които имат характер на недвусмислено признание както за съществуване на твърдяната от ищеца облигационна връзка, така и за възникналото от нея задължение за купувача, за който с приемане на предадената му от доставчика стока се е породило и задължение да заплати уговорената между съконтрахентите цена.
При обосноваване на горния правен извод решаващият съд се е позовал както на събраните по делото гласни доказателства, сочещи на извършен от ищеца монтажа на доставеното на ответното ТД оборудване, така и на неоспореното в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно- счетоводната експертиза, според което процесната фактура с № 862/ 12. 04. 2005 год., подписана и получена от представител на купувача е била надлежно осчетоводена в счетоводството му по с/ка 401.1, заведена е в дневника за осъществени от „М.” ЕООД покупки през м. 11. 2005 год. и описана в справката- декларация за ДДС за отчетния период е послужила за ползван по нея данъчен кредит.
Следователно нито установената по делото фактическа обстановка, нито осъществените от касатора, като ответник, процесуални действия в хода на производството по делото дават основание да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по идентичен с разгледания във второто цитирано от касатора решение № 92/07.09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. процесуалноправен въпрос, към който правилността на преценката на доказателствения материал, извършена от въззивния съд не попада и при липса на формулиран конкретен въпрос на процесуалното право, настоящият съдебен състав на ВКС не дължи подробно обсъждане на горепосочената задължителна практика на касационната инстанция, като източник на противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Селективното основание по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е бланкетно посочено чрез възпроизвеждане на законовия му текст, което съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС само по себе си изключва приложимостта му.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че точното прилагане на закона по вложения от законодателя смисъл във визирания критерий за селекция цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито доводи не са въведени от касатора.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при наличие на задължителна съдебна практика, която жалбоподателят цитира, основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е и въобще неприложимо, освен ако няма обществена и правна необходимост от промяна на съществуващата, като създадена при различни обществено- икономически условия, съдебна практика, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, но при липсата на ангажирани доказателства за извършването им те не следва да и бъдат присъждани, независимо от изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 765 от 10. 05. 2012 год., по в.т.д.№ 3185/ 2011 год., по касационната жалба на „М.” ЕООД, [населено място], с вх. № 7107/13.07.2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.