1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
[населено място], 15.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 72/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез адв. И. Пакиданска и адв.Ц. Т. САК, съдебен адрес [улица], ет.1, офис 4, [населено място] за отмяна на решение №1269 от 11.07.2011г., постановено по гр.д. № 1642/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №3 от 8.02.2011г., постановено по гр.дело № 1191/2010г. на СГС, ТО, ІV-3 състав. Касаторът се позовава на касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК и критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – Пловдив, чрез адв. А. И. излага съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
СГС е сезиран от [фирма] – Пловдив с обективно съединени искове по чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 75 и чл.77 ЗМГО за установяване на факта на нарушение от ответника – касатор [фирма] върху правото му на марка “Матраци Т.” , регистрирана в Патентното ведомство от ищеца, чрез използване на сходна по идентичност марка “Матраци Т.” в търговската дейност , а именно в производството, съхранение, предлагане за продажба и продажба на продукт, който е идентичен на стоките, за които е регистрирана марката /матрак/ без съгласието на маркопритежателя [фирма]. СГС е приел за установен факта на нарушение от ответника [фирма] – [населено място] на правото на ищеца [фирма] – Пловдив върху търговската марка “Матраци Т.” в периода 1.02.2010г. до 30.04.2010г. чрез производството, продажбата и рекламирането на продукт идентичен на стоките, за които е регистрирана марката, като е осъдила ответника да преустанови нарушението. Също така е постановено разгласяване на диспозитива на решението за сметка на нарушителя в два ежедневника и по Б. в часовия пояс от 19. до 21ч. САС е потвърдил решението на СГС. По делото е безспорен факта, че ищецът има регистрирана в Патентното ведомство търговска марка рег. № 41080 “Т. Матраци” – комбинирана за стоки от клас 20 – матраци, дюшеци. Ответникът има също регистрирана комбинирана марка “Магия” с рег. № 55410 за стоки и услуги в класове 6 и 20 със срок на защита 2014г. САС е обсъдил рекламна брошура на търговска верига за мебели “Д.” за оповестена реклама на “Матраци Т.”, съдебна – маркова експертиза за извършена съпоставка за използваната в рекламната брошура реклама на “Матраци Т.” и е приел, че фонетично марката и използвания знак са сходни със степен над средната, дължаща се на общата дума “матраци” както и поради сходството на отличителните знаци “ Т.” и “Т.”, визуалното сходство между двата знака също е много високо, дължащо се на композицията негатив – позитив и разположена в правоокълник, както и еднаквото начало “ТЕ” – на двата отличителна знака. Прието е също, че използването на еднаква цветова композиция – червено – бяло също подсилва сходното възприемане на знака в брошурата и марката на ищеца, като смислово марката и знака също са сходни.
По Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване:
По чл.280, ал.1, т.2 ГПК: Касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, като поддържа, че решението на САС кредитира “ твърденията на [фирма] и формира извод, че рекламата от страна на търговеца мебелна къща “Д.” ангажира отговорността на производтителя [фирма] без значение как са означени стоките на самия производител, и как са означени стоките в склада и магазина на търговеца“. Тази формулиравка представлява довод за неправилност на решението, поради необоснованост, касационно основание по чл.281, т.3, пр. трето ГПК. Изводът на съда за нарушение на правото на ищеца върху регистрираната от него марка “ Матраци Т.” е направен въз основа на доказателствата по делото и фактите, които са установени от тях. Съдът не е възприел възражението на ответното дружество, че не е участвало при изработването на рекламната брошура, като се е позовал на обяснения на управителя на дружеството в писмо от 7.06.2010г. до К. че в периода от 22.03.2010г. до 23.05.2010г. е проведена рекламна кампания съвеместно с мебелна верика “Д.” на разработените и произведени от него матраци от серията “Т.” и “ПЕРСОН”, продавани под марката “Магия”. САС е приел, че ответникът е участвувал в съставянето на рекламната брошура на магазин “Д.”, като по този начин е използвал знака “Матраци Т.” във вида поместен в брошурата за да обозначи своите стоки, поради което е осъществен състава на чл. 13, ал.2, т.1, т.2 и т.4 ЗМГО.
Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос с решение № 9431 от 27.06.2011г., постановено по адм. дело № 11786/2010г. на ВАС образувано срещу решение №853/2010г. на К. по преписка К. -355/10г. Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, с изключение на случаите когато приложението на гражданскоправна норма има преюдициално значение за разрешаването на административно дело или в хипотезата, в която гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административни актове или по тяхната законосъобразност, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му – чл. 17, ал. 2 ГПК, какъвто не е случая с решение № 9431 от 27.06.2011г. на ВАС. Решението на К. е отменено с решението на ВАС на процесуално основание – поради това, че комисията не е изискала и не е събрала всички необходими доказателства за установяване на нарушението по чл.35, ал.2 З. и делото е останало неизяснено от фактическа страна
2. По чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Касаторът поддържа, че с решението на САС неправилно е прието, че действията на търговеца за начина на рекламиране на предлаганите в магазина стоки ангажират по презумция отговорността на производителя на стоката, без значение как са означени стоките от самия производител, как са означени те от търговеца и дали има уговорки между тях относно рекламата. Прилагайки неоснователно тази презумция, САС е достигнал до погрешен извод за извършено нарушение от страна на производителя в резултат на действия на търговеца, които производителят не може да контролира. Така формулиран въпросът е изцяло обусловен от фактите и преценката на доказателствата, които ги установяват. Твърдението е довод за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон, касационни основания за касиране на решението на основание чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК. Тези доводи обаче не могат да бъдат предмет на обсъждане във фазата на селектиране на касационните жалби, тъй като в нея на преценка подлежи правния въпрос обусловил правните изводи на съда, а не установената от него фактическа обстановка по делото. На второ място не е налице и допълнителния критерий по т.3. Изложените аргументи не обосновават критериите за допустимост на касационното обжалване за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото тълкувани в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – основание да не се допуска решението на СГС до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1269 от 11.07.2011г. постановено по в.гр.дело №1642/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: