О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 23.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2204/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №150 от 29.04.2015 г., постановено по в.т.д. №236/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение №387/1.08.2014г. по т.д.№243/2013г. на Пловдивски окръжен съд, и с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г. и е открито производство по несъстоятелност на търговското дружество.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправни разпоредби на действащото законодателство. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че касаторът разполага с достатъчно средства и имущество, за да удовлетвори кредитора си Р. България” ЕАД – молител в производството по чл.62ТЗ. Сочи се, че банката като привилегирован кредитор може изцяло да се удовлетвори от продажбата на ипотекирания недвижим имот, поради което молбата за откриване на производство по чл.625 ТЗ представлява злоупотреба с право. Същевременно се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, свързана с извода на въззивния състав, че договорът за поръчителство също обуславя наличие на активна легитимация на молителя за откриване производство по несъстоятелност. Твърди се, че необосновано при обсъждане на финансовото състояние на дружеството, съдът е приел като краткосрочно задължение на дружеството обезпеченото чрез поръчителство задължение по договор за кредит на банката с трето лице. Поддържа се, че въззивният състав не е обсъдил всички доводи на касатора и всички доказателства, събрани по делото.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК като се поставят дванадесет въпроса, които могат да бъдат отделени в четири групи въпроси /номерацията е запазена, както е направена в изложението/:
А. въпроси свързани с предпоставките по чл.608 ал.1 т.1 ТЗ за обявяване на неплатежоспособност :
1.„Изменението на чл.608 ТЗ /ДВ.бр.20/2013г./ следва ли да се тълкува в смисъл, че всяко поръчителство по чл.138 ЗЗД, когато главната сделка е търговска, се превръща в търговска сделка или отнасяща се до такава сделка?” 11.„Само ликвидно изискуемо парично задължение по търговска сделка ли е материална предпоставка по чл.608 ал.1 ТЗ за изпадане в състояние на неплатежоспособност или всяко задължение на търговец, поето и свързано с търговската дейност?”
Б. въпроси свързани с оценяването на задължението, поето от длъжника с договор за поръчителство и начинът не неговото осчетоводяване:
2.„Допустимо ли е и правилно ли е по искане на кредитора, вещото лице да включва в пасива на баланса на длъжника, задължения на търговеца по договор за поръчителство, без това да се отрази реципрочно в актива на поръчителя като вземане срещу главния длъжник с оглед правото на регресен иск?” 3. „Следва ли съдът с оглед правомощията му по чл.621а ал.1 т.2 ТЗ да постави служебно задача на вещото лице да изготви и такъв вариант на заключение, който да отговаря на изискванията на закона за счетоводство, а именно, в случай, че задължението за поръчителство се отразява в пасива на баланса на длъжника, то в актива да бъде отразено правото на вземане /регрес/ срещу главния длъжник по търговската сделка?” 4. „Задължението по договор за поръчителство следва ли да се осчетоводява в счетоводството на поръчителя като пасив при положение, че същото това задължение е отразено като пасив при главния длъжник?” 10. Допустимо и правилно ли е да се включва в пасива на дружеството неизискуемо и неликвидно/спорно/ вземане и това вземане да се взема предвид и да се отнася към пасива на дружеството при преценка за основателност на молбата по чл.625 ТЗ
В. въпроси свързани с твърдението, че банката като привилегирован кредитор може изцяло да се удовлетвори от продажбата на ипотекирания недвижим имот, поради което молбата за откриване на производство по чл.625 ТЗ представлява злоупотреба с право:
5. „Налице ли е злоупотреба с право по см. на чл.3 ГПК в следната хипотеза –Банка, която е ипотекарен кредитор участва като наддавач в публична продажба в индивидуално принудително изпълнително производство. Предмет на продажбата е ипотекирания в нейна полза недвижим имот Банката поради подаване на невалидно предложение е отстранена. За купувач е обявен друг наддавам, който внася цената в срок. След тази дата и въпреки обстоятелството, че цялата сума по продажбата ще бъде получена от банката като привилегирован кредитор, за да поправи собствената си грешка, Банката пуска молба по чл.608 ТЗ?” 6. „Констатацията на съда, че страната е извършила злоупотреба с права по чл.3 ГПК има ли реален правен ефект и какъв?” 7. „Допустимо ли е едно и също вземане на банка да бъде включено и одобрено в списък на кредиторите в открито производство по несъстоятелност срещу главния длъжник и същото това вземане да е основание за обявяване в несъстоятелност и на поръчителя по търговската сделка?”
Г. въпроси относно необходимостта въззивният състав да обсъди всички доводи на касатора и всички събрани по делото доказателства:
8. „Необходимо ли е въззивният състав да излага в решението си собствени мотиви? Следва ли съдът да се произнесе по приетото за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателствени източници съдът прави фактическите констатации, как прилага към тях правните норми и кои?” 9. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без са обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни или защо не ги обсъжда?” 12. „При преценката относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника?”.
С изложението се представят съдебни решения, в подкрепа на твърдението, че част от поставените въпроси са решени от въззивния състав в противоречие с практиката на ВКС, респ. че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липса на основанията, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Поддържа, че част от поставените от касатора въпроси не са значими за правния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а друга част от въпросите са поставени хаотично и неясно. Сочи се, че представените с касационната жалба съдебни актове не са относими към поставените въпроси. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №387 от 1.08.2014г., постановено по т.д.№243/2013г. на Пловдивски окръжен съд, и с №93 от 16.05.2014г., постановено по т.д.№757/2012г. е отхвърлена молбата на [фирма] против [фирма] за обявяване неплатежоспособността на дружеството. С обжалваното решение №150 от 29.04.2015 г., постановено по в.т.д. №236/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е отменено първоинстанционното решение на съда по несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността на [фирма]. С въззивното решение, постановено на основание чл.630 ал.1 ТЗ, за начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2012 и е открито производство по несъстоятелност на търговското дружество.
В мотивите към обжалваното решение е отразено, че въззивният състав е приел за установено, че молителят [фирма] е кредитор на ответника [фирма] по договор за револвиращ банков кредит от 20.05.2005г., изменен и допълнен с 8 броя анекси. Посочено е, че длъжникът не е погасявал задълженията си по приетия погасителен план с Анекс №8/26.07.2012г., поради което кредиторът / с уведомително писмо, получено от длъжника на 2.10.2012г./ е обявил всички суми по договора за кредит за предсрочно и незабавно изискуеми. С оглед събраните по делото доказателства /включително и от заключение на вещото лице Д. Й./ съдът е приел за доказано, че изискуемите парични задължения на длъжника по договора за кредит към 2.10.2013г. са в размер на 189 618 евро и 929.76 лв., както и че длъжникът окончателно е спрял плащанията по този договор през месец ноември 2012г. С оглед наличието на изискуемото парично задължение, породено от договора за револвиращ банков кредит от 20.0.2005г., въззивният състав е приел, че молителят [фирма] има активна материалноправна и процесуалноправна легитимация да иска обявяване на неплатежоспособността на длъжника на основание чл.608 ал.1 т.1 ТЗ.
В мотивите към обжалваното решение е посочено, че съдът преценява неплатежоспособността на длъжника на базата на събраните по делото доказателства относно неговото цялостно финансово състояние към датата на постановяване на въззивното решение. Отразено е, че според въззивният състав, най-точен отговор за икономическото състояние на дружеството се съдържа във втория вариант на заключението на вещото лице Й., прието в съдебно заседание на 25.02.2015г. В този вариант на заключението, наред с останалите краткосрочни задължения към молителя и към други кредитори, е включено в краткосрочния пасив на дружеството и задължението по договор за банков кредит от 25.03.2008г. между [фирма] и търговско дружество [фирма], по който договор ответникът по молбата [фирма] се е задължил като поръчител и солидарен длъжник.
Въззивният състав е посочил, че разглежда задължението на [фирма], поето като поръчител по договора за банков кредит от 25.03.2008г., единствено с оглед установяване на обективното финансово и икономическо състояние на дружеството-длъжник и способността му да погасява задълженията си без да създава опасност за кредиторите си. Съдът е приел за установено, 1.че основният длъжник по договора за банков кредит от 25.03.2008г. [фирма] е обявен в неплатежоспособност с решение на Пловдивски ОС, което решение е спряно на основание чл.632 ал.2 ТЗ, 2. че вземането на [фирма] не е прието от синдика по реда на чл.685 ТЗ и 3. че ответникът [фирма] като солидарен длъжник продължава да отговаря за целия дълг по обезпечения с поръчителство договор за банков кредит, който към 7.02.2014г. е в размер на 2 183 116.95 лв.
Приемайки, че задължението по договора за банков кредит от 25.03.2008г. , по което ответникът [фирма] е солидарен длъжник, следва да се включи в краткосрочния пасив на дружеството, въззивният състав се е съобразил с коефициентите, посочени във вариант 2 от заключението на вещото лице Й., а именно: коефициент за обща ликвидност към 31.12.2012г. – 0.44, към 31.12.2013г. – 0.36 и към 31.12.2014г. – 0.36.; коефициент за бърза ликвидност съответно – 0.22, 0.11 и 0.09; коефициент за незабавна ликвидност съответно – 0.22, 0.11 и 0.09 и коефициент за абсолютна ликвидност съответно – 0.03, 0.04 и 0.03, както и с отрицателните величини на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. На базата на посочените резултати въззивният състав е приел, че финансовите затруднения, поради които длъжникът не може да обслужва дълговете си, съществуват от 31.12.2012г., както и че същите са с траен и продължителен характер, което обуславя обявяването на дружеството в неплатежоспособност с дата на неплатежоспособността – 31.12.2012г. и откриване производство по несъстоятелност на [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първа група въпроси, свързани с твърдението на касатора, че договорът за поръчителство не представлява търговска сделка по см на чл.608 ал.1 т.1 ТК, което от своя страна се отразява на липсата на активна легитимация на молителя по чл.625 ТЗ, а именно: „Изменението на чл.608 ТЗ следва ли да се тълкува в смисъл, че всяко поръчителство по чл.138 ЗЗД, когато главната сделка е търговска, се превръща в търговска сделка или отнасяща се до такава сделка?”и .„Само ликвидно изискуемо парично задължение по търговска сделка ли е материална предпоставка по чл.608 ал.1 ТЗ за изпадане в състояние на неплатежоспособност или всяко задължение на търговец, поето и свързано с търговската дейност?” не представляват значими за конкретния спор правен въпроси, обуславящи наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК. Както бе посочено по-горе въззивният състав приема, че молителят притежава активна матариалноправна и процесуалноправна легитимация за откриване производство по несъстоятелност на [фирма] въз основа на установеното в производството изискуемо парично задължение, породено от договора между страните за револвиращ банков кредит от 20.05.2005г. Договорът за банков кредит от 25.03.2008г., по който [фирма] е поръчител, е обсъден във въззивното решение с оглед установяване на обективното финансово и икономическо състояние. В тази връзка разсъжденията във въззивното решение относно характера на паричното задължение, поето с договор за поръчителство /след изменението на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ ДВ. Бр.20 от 2013г./ не представляват решаващи мотиви относно извода за наличието на активна легитимация на молителя.
Не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация и с оглед поставените от касатора въпроси, свързани с твърдението, че задължението на трето лице, обезпечено с договор за поръчителство, не следва да бъде оценявано като краткосрочно задължение на поръчителя, а именно:.„Допустимо ли е и правилно ли е по искане на кредитора, вещото лице да включва в пасива на баланса на длъжника, задължения на търговеца по договор за поръчителство, без това да се отрази реципрочно в актива на поръчителя като вземане срещу главния длъжник с оглед правото на регресен иск?”; „Следва ли съдът с оглед правомощията му по чл.621а ал.1 т.2 ТЗ да постави служебно задача на вещото лице да изготви и такъв вариант на заключение, който да отговаря на изискванията на закона за счетоводство, а именно, в случай, че задължението за поръчителство се отразява в пасива на баланса на длъжника, то в актива да бъде отразено правото на вземане /регрес/ срещу главния длъжник по търговската сделка?”; „Задължението по договор за поръчителство следва ли да се осчетоводява в счетоводството на поръчителя като пасив при положение, че същото това задължение е отразено като пасив при главния длъжник?” и „Допустимо и правилно ли е да се включва в пасива на дружеството неизискуемо и неликвидно/спорно/ вземане и това вземане да се взема предвид и да се отнася към пасива на дружеството при преценка за основателност на молбата по чл.625 ТЗ.
При наличието на изискуемо парично задължение по см. на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ, предмет на спора в производството по несъстоятелност е установяването на неплатежоспособността на длъжника. Според трайната практика на ВКС неплатежоспособността се установява съобразно задълженията на търговеца спрямо всички кредитори като при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/, следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения. Коефициентите за ликвидност имат относителна, но не и абсолютна релевантност при преценката за наличието на неплатежоспособност. Поставените от касатора въпроси са относими за начина на изготвяне на счетоводен баланс на едно дружество, но не са значимите за спора въпроси по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Същественото при преценяване дали вземането на кредитора по договор за поръчителство следва да се включи в краткотрайните задължения на поръчителя е дали това вземане е ликвидно и изискуемо, както и дали са предприети действия от кредитора за неговото реализиране / какъвто е настоящия случай с образуваните съдебни и изпълнителни производства срещу поръчителя/. В тази връзка въпросите за коефициентите на ликвидност и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост на длъжника, послужили на въззивния съд като база за приемане на неплатежоспособност / в случая по вариант 2 от заключението на вещото лице/ в случая са въпроси, свързани с правилността и обосноваността на решението – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които обаче не са предмет на контрол в производството по чл.288 ГПК по допускане на касация.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и с оглед въпросите, свързани с твърдението, че банката като привилегирован кредитор може изцяло да се удовлетвори от продажбата на ипотекирания недвижим имот, а именно: „Налице ли е злоупотреба с право по см. на чл.3 ГПК в следната хипотеза – Банка, която е ипотекарен кредитор участва като наддавач в публична продажба в индивидуално принудително изпълнително производство. Предмет на продажбата е ипотекирания в нейна полза недвижим имот Банката поради подаване на невалидно предложение е отстранена. За купувач е обявен друг наддавам, който внася цената в срок. След тази дата и въпреки обстоятелството, че цялата сума по продажбата ще бъде получена от банката като привилегирован кредитор, за да поправи собствената си грешка, Банката пуска молба по чл.608 ТЗ?”; „Констатацията на съда, че страната е извършила злоупотреба с права по чл.3 ГПК има ли реален правен ефект и какъв?” и „Допустимо ли е едно и също вземане на банка да бъде включено и одобрено в списък на кредиторите в открито производство по несъстоятелност срещу главния длъжник и същото това вземане да е основание за обявяване в несъстоятелност и на поръчителя по търговската сделка?”.
От една страна всичките посочени по-горе въпроси са свързани с обстоятелства /участие на кредитора в публичната продажба на ипотекирания недвижим имот, респ. участие на кредитора в производството по несъстоятелност на [фирма]/, които не са били включени в предмета на спора, както пред първата, така и пред въззивната инстанция. На второ място казуистичния начин, по който са поставени въпросите, не обуславя наличието на конкретен значим за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК. На последно място следва да се има предвид, че производството по несъстоятелност е специално производство по универсално принудително изпълнение, което цели удовлетворяване на всички кредитори. Ето защо доколкото по делото е установено наличието на задължения на [фирма] и към други кредитори, въпросът за стойността на ипотекирания имот и възможността за удовлетворяване с получената за него цена от [фирма] като привилегирован кредитор, не е относим за спора по чл.608 ТЗ и не е част от решаващите мотиви на въззивния състав.
Въпросите в изложението, свързани с твърдението, че въззивният състав не е обсъдил всички доводи на касатора и всички доказателства по делото: „Необходимо ли е въззивният състав да излага в решението си собствени мотиви? Следва ли съдът да се произнесе по приетото за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателствени източници съдът прави фактическите констатации, как прилага към тях правните норми и кои?”; „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без са обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни или защо не ги обсъжда?” и „При преценката относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника?” не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите се базират на неточно субективно възприемане от страна на касатора на съдържанието на въззивното решение. В обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е посочил приетите от него за установени релевантни за спора обстоятелства. На тази база съдът е посочил правните изводи, въз основа на които е приел, че ответното дружество е неплатежоспособно, определил е началната дата на неплатежоспособност и е открил производство по несъстоятелност. Отново следва да се отбележи, че евентуалната необоснованост на въззивното решение не е предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Непосочването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това. Независимо от това, следва да се има предвид, че с представените от касатора съдебни решения не се установява, че въпросите, по начина, по който са поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, са решени в противоречие с практиката на ВКС, респ., че се решават противоречиво от съдилищата. С оглед въпросите, свързани с осчетоводяването на задължението на поръчителя, касаторът не е изложил съображения, обуславящи наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – в изложението липсват аргументи за необходимостта от промяна или осъвременяване на съществуващата съдебна практика по делата по несъстоятелност, респ. за усъвършенстване на законодателството.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато до касационно обжалване решение №150 от 29.04.2015 г., постановено по в.т.д. №236/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответната банка, тъй като такива не се претендират с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №150 от 29.04.2015 г., постановено по в.т.д. №236/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :