О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 23.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 03.12.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1543 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. О. М. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1071 от 02.05.2018 г., по т.д. № 4641/2017 г., с което първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 558 от 23.03.2016 г., по т.д.№ 4061/2014 г. е обезсилено в частта за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу „БРЕС КОМЕРС” ООД евентуално съединени искове по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ (Заг. ДВ.бр.74/2016г.) за установяване нищожност, недопустимостта и несъществуване на вписаното с решение № 3 ат 26.06.2007 г., по ф.д.№ 54/2007 г.на СГС по партидата на ответника ”МАГАЗИНИ ЕВРОПА”АД новонастъпило за търговеца обстоятелство – увеличаване капитала му от 210 085 000 лв. на 411 546 000 лв. чрез издаване на нови 20 146 1000 бр. акции с номинална стойност 10.00 лв. всяка една, обезсилено е и постановеното по реда на чл.250 ГПК решение на Софийски градски съд № 138 от 19. 01.2017 г., по т.д.№ 4061/2014 г. за признаване на установено по отношение на „БРЕС КОМЕРС”ООД и „МАГАЗИНИ ЕВРОПА”АД , че приложеният по делото протокол от Общо събраните на съдружниците на „БРЕС КОМЕРС”ООД, проведеното на 11.05.2007 г. е неистински документ относно подписа, положен под името на съдружника В. М. и производството по делото в горепосочените негови части е прекратено, като в останалата му част за отхвърляне на предявените в обективно евентуално съединяване искови претенции по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ срещу ответника „МАГАЗИНИ ЕВРОПА”АД е потвърдено.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, както и от предявяване на обективно евентуално съединените искови претенции срещу ответника „БРЕС КОМЕРС”ООД, като излага подробни съображения, за отсъствие на правна възможност да реализира защитата си на съдружник в същото търговско дружество срещу извършения апорт и обусловеното от него вписване, по различен от установения с чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ ред, целящ заличаване на вписаното обстоятелство, като ненадлежно възникнало при установена неистинност на конкретния оспорен документ.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.146, на чл.12 и на чл.235 ГПК и на материалния закон. Застъпената теза е, че с оглед задължителните постановки в т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС соченият порок при приложението на чл.146 ГПК се явява съществено процесуално нарушение, което в противовес на приетото в обжалвания съдебен акт, ограничава правата на страните по делото. Въведеното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон е аргументирано с необосновано приетата липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като се излагат подробни доводи за характера производството по вписване на апорт и подчинеността на последния на установената в чл.72 и чл.73 ТЗ специална процедура. Според касатора неспазването й, както е в разглеждания случай, изключва оспореното от него вписване да отразява действително съществуващо обстоятелство, в който смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 5 от 08.02.2011 г., по т.д.№ 271/2010 г. на І т.о.
Позовавйки се още и на възприетото разрешение в ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на съдията по вписванията, жалбоподателят поддържа, че доколкото законът не предвижда възможност допуснатият при вписването порок да бъде саниран в производство по чл.29, ал.1 ЗТРЮЛНЦ, то Софийски апелативен съд е процедирал неправилно, като е приел и преценявал липсващи по фирменото дело на „МАГАЗИНИ ЕВРОПА” АД, но представени в исковото производство, доказателства относно оспорваните да са надлежно възникнали и съществуващи в правния мир вписани обстоятелства по партидата му в ТР.
Ответникът по касационната жалба „МАГАЗИНИ ЕВРОПА” АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради отсъствие на формулиран от касатора конкретен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания, като излага подробни правни доводи.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Достъпът до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните селективни основанията по т. 1- т.3 на чл.280, ал.1. Според задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, като същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. В този см.значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество при съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка или обсъждането на събраните доказателства.
Поради това и твърдяната неправилност на решението, дори и евентуално основателна, не би могла да аргументира наличието на предпоставките за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост и процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. Съгласно цитираната задължителна практика на ВКС формулирането на този правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело– основано общо основание за допускане на касационното обжалване, е възложено в изключителна тежест на касатора. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда същия нито от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от съдържащите се в него твърдения на жалбоподателя и от посочените от последния факти и обстоятелства. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, според дадените задължителни указания в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се обсъждат въведените допълнителни критерии за селекция.
В случая касаторът не само не е формулирал конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който да е значим за изхода на делото и по отношение на който следва да бъде преценявано съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение с визираната от него практика на ВКС, но такъв правен въпрос не би могъл да бъде изведен в настоящето производство и от съдържащите се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба доводи и твърдения на жалбоподателя, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в гражданското съдопроизводство.
Обосновавайки предпоставките за допускане на касационно обжалване жалбоподателят всъщност отново се е позовал на нарушаване на съществените съдопроизводствени правила, във вр. с доклада по делото, с правилата на чл.12 и с чл.235 ГПК от страна на Софийски апелативен съд, като е оспорил обосноваността на изградения в обжалвания съдебен акт правен извод, че в конкретния случай неизготвянето на доклад от СГС не е довело до ограничаване правата на страните по делото, поради което дори и допуснато, процесуалното нарушение на чл.146 ГПК не е съществено и не се е отразило на крайния правен резултат по делото.
Правилността на този оспорван от касатора извод на Софийски апелативен съд, аргументиран както с пълно уважаване, от страна на СГС, на всички доказателствени искания на ищеца, настоящ касатор и със съобразяване изявлението му, че няма повече искания по доказателствата, така и с липсата на твърдяни във въззивната жалба конкретни нарушения в тази насока – кое конкретно искане на ищеца за ангажиране на доказателства не е било уважено или във вр. с кой от релевантните факти не е бил насяно, че носи доказателствената тежест, поради което не е успял да ангажира и съответното доказателство,е относима, обаче, към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК( както се твърди и в самото изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК), поради което не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Изрично в мотивите към горецитираното Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС е подчертано, че във фазата на селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК на преценка подлежат единствено правните изводи на съда, а не и правилността на възприетите по делото факти или анализа на събраните доказателства.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че касаторът не е посочили и конкретна допълнителна процесуална предпоставка – някое от селективните основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което обстоятелство самостоятелно възпрепятства искания достъп до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287 ГПК не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1071 от 02.05.2018 г., по т.д. № 4641/17 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: