О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 741,
гр.София,27.07.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 977/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. А. Х. и К. А. Ц. са подали касационна жалба срещу решение № 150 от 30.03.2010 г. по гр.д. № 104 от 2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2087 от 7.12.2009 г. по гр.д. № 4895 от 2008 г. на Плевенския районен съд. Правят оплакване, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано- касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК без да поставят въпрос по който считат ,че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС. Представят съдебни решения , в който е разгледано оригинерно придобиване на имоти при условията на чл.79 , ал.1 от Закона за собствеността. По подразбиране може да се стигне до извод , че считат ,че в отклонение от трайната съдебна практика съдът е разгледал въпроса за първично придобиване на правото на собственост.
Ответниците М. Х. М. и П. Х. Г. не са депозирали отговор по касационната жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. А. Х. и К. А. Ц. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Плевенския окръжен съд е уважил предявеният от М. Х. М. и П. Х. Г. против касаторите М. А. Х. и К. А. Ц. отрицателен установителен иск за право на собственост върху 1/3 идеална част от три броя земеделски земи, възстановени с план за земеразделяне с решение № 201 от 5.01.1996 г. на ПК, [населено място] в полза на наследниците на А. Ц. И., починал , поч. на 5.05.1979 г. Към датата на възстановяване на земеделските имоти втората съпруга на наследодателя и майка на ищците М. Х. М. е била жива. М. М. е наследила 1/3идеална част от личното имущество на покойният си съпруг , като нейната част е равна на частите на двете му деца – касаторите. Няма спор , че след смъртта на М. нейната 1/3 идеална част е била наследена от нейните дъщери М. Х. М. и П. Х. Г.. Основния спорен въпрос е дали касаторите са придобили този съсобствен имот по давност след като са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 81, т. 25, н.д. № К- 4902 от 1998 г. и след като от 1998 г. са получавали рентата за целия имот. Въззивният съд обсъждайки събраните доказателства е счел, че правопогасителното възражение на касаторите за придобиване на целия имот на оригинерно основание не е доказано.
Настоящия състав намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението , тъй като доводите, които не навеждат в изложението и в касационната жалба се отнасят до необоснованост на решението , а не до различие на правоприлагането на разпоредбата на чл.79, ал.1 от закона за собствеността с практиката на ВКС , изразена в представените решения.
По горните съображения, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 30.03.2010 г. по гр.д. № 104 от 2010 г. на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на М. А. Х. и К. А. Ц. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: