О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 03.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4477 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] чрез юрисконсулт Е. М. срещу решение № 1131/ 11.06.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 937/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. К. И. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ от М. К. И. срещу З. [фирма] за сумата 38000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждания при ПТП, настъпило на 18.08.2009 г. и причинено от водач, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Искът е уважен от СГС за сумата от 9000 лв. и е отхвърлен за разликата до предявения размер. По въззивна жалба само на ищцата в отхвърлителната част и след частична отмяна в тази част, САС е присъдил на ищцата допълнително сумата от 7000 лв. със законните последици и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част. САС е възприел доводите на СГС относно основателността на предявения иск, че вина за процесното ПТП има водачът на лекия автомобил, който има качества на застраховано лице по риска „Гражданска отговорност” при ответника към процесното ПТП. С решение от 23.06.2010 г. по НАХД № 3335/2010 г. Софийски районен съд /СРС/ е признал водача /А. П./ за виновен, че при управление на посочен лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. И., изразяваща се в счупване на две фалангови кости на ходилото на десния крак. С оглед на тези доказателства САС е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск. Определяйки размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът е обсъдил претърпените увреждания от ищцата, изразяващи се във фрактури на десния крак, както и леки телесни повреди, подробно описани в мотивите, проведеното лечение, рехабилитация, останалите трайни увреждания – артрозни промени, затруднения при изкачване на стълби, използване на ортопедични обувки, преценена е възрастта на ищцата – 55 години, претърпените неудобства, свързани с ежедневието, времето на настъпване на застрахователното събитие – 2009 г. С оглед на това е посочено, че адекватният размер на дължимото обезщетение следва да е 20000 лв. Относно приетото от СГС съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат в размер на 10% и изразяващо се в направена рязка крачка назад от нея като пешеходка след стъпване на разделителен остров на платното, според САС е налице нарушение на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП от пешеходката, но при липса на въззивна жалба от ответника–застраховател прието съпричиняване от първоинстанционния съд от 10% е максималният процент, който може да бъде приет и от въззивния съд. Взета е предвид и извънсъдебно заплатената сума от застрахователя в размер на 2000 лв. на ищцата и след приспадане на съпричиняването е прието, че дължимото обезщетение на ищцата е в размер на 16000 лв., с оглед на което и при присъдените от СГС 9000 лв., САС е присъдил допълнително 7000 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец, който при пресичане на пътното платно е нарушил императивните разпоредби на чл.113 от ЗДвП?” 2. „Следва ли да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?” 3. „Следва ли да се вземе предвид цялото социално-икономическо положение в страната, както и минималната работна заплата при определяне на застрахователното обезщетение, предвид общия принцип за „справедливост”. 4. „Следва ли въззивният съд да отстрани констатирано процесуално нарушение, а именно липсата на разпределена доказателствена тежест от страна на първоинстанционния съд?”
Така посоченият първи въпрос е необуславящ изхода на спора, доколкото е налице приемане от САС като съпричиняване от страна на ищцата нарушението й на чл.113 ЗДвП при пресичане на пътното платно. Но констатирайки липсата на въззивна жалба от страна на застрахователя срещу първоинстанционното решение, САС е посочил, че приетото от СГС 10% съпричиняване е максималното съпричиняване, което може да бъде прието и от въззивния съд. Това е в съответствие на разпоредбата на чл. 271 ал.1 изр.2-ро ГПК. В този смисъл цитираната съдебна практика е неотносима към разрешенията на САС в обжалваното решение и липсата на въззивна жалба от страна на застрахователя, сега касатор. Налице е и намаление на обезщетението с оглед приетото съпричиняване – втори въпрос. Обезщетението е определено при спазване критерия справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД –трети въпрос, при преценка на претърпените увреждания, проведено лечение, продължителност на същите, претърпени болки и страдания и неудобства и времето на процесното ПТП – 2009 г., в какъвто смисъл е и цялостната съдебна практика, включително и постановени решения по реда на чл.290 ГПК. Четвъртият въпрос е също некоректно поставен и необуславящ изхода на спора, тъй като в обжалваното решение няма констатирано процесуално нарушение, изразяващо се в липса на разпределена доказателствена тежест от страна на първоинстанционния съд. Липсата на подадена въззивна жалба от страна на застрахователя, сега касатор, не е процесуално нарушение на съда, а пропуск на страната, който не би могъл да бъде поправен с оплакване в касационната жалба за процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с разпределена доказателствена тежест, каквото и няма. В този смисъл е и приетото в ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС относно въззивното производство, в което е посочено, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а дължи даване на указания до страните относно процесуални действия във връзка с относими доказателства при непълен и неточен доклад от първата инстанция само в случай, че въззивната жарлба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения – т.2. Все при въведено оплакване за допуснато нарушение от първата инстанция във връзка с изясняване на спора от фактическа страна, въззивният съд е длъжен да събере доказателства – т.3. В случая е налице липса на въззивна жалба от ответника, сега касатор, поради което няма основание да се приеме, че този пропуск би могъл да се поправи с оплакване в касационната жалба – правото на страната за възражение относно приетото от СГС съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и причинените й увреждания на настоящия етап е преклудирано. В този смисъл и по този въпрос цитираната съдебна практика е неотносима и не обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като няма искане, нито има доказателства да са направени такива от ответната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1131/ 11.06.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 937/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.