О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 05.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 369 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „В.” ЕООД, приподписана от адвокат И. К. срещу решение № 2/15.01.2010 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 449/2009 г., с което е потвърдено решение на Ш. окръжен съд /ШОС/ в уважителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – С. К. в качеството й на публичен изпълнител при ТД на Н. – Варна, офис Шумен чрез юрисконсулт В. М. оспорва същата по съображения в писмен отговор.
ЕТ „М. 95 – А. М.” не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Ш. са предявени искове от С. К. в качеството й на публичен изпълнител при ТД на Н. – Шумен по чл.180 ал.1 т.3 ДПК /отм./ и чл.216 ал.1 т.2 ДОПК за обявяване на недействителни по отношение на държавата на сключени сделки с недвижими имоти – покупко-продажби между ЕТ „М. 95 – А. М.” и „В.” ЕООД, обективирани в посочени три нотариални акта. Ищецът твърди, че сделките са извършени след акт за възлагане на данъчна ревизия и установяване на публични задължения на продавача /ЕТ „М. 95 – А. М.”/ и на продажни цени, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. С оглед установени публични задължения на продавача /ЕТ „М. 95 – А. М.”/ по влязъл в сила данъчен ревизионен акт № 746/06.08.2004 г. с размер на задължението 147518.50 лв. – главница и лихва, Ш. е уважил иска касателно от сделките в два нотариални акта и е отхвърлил иска за останалите. В. е оставил в сила решението на Ш. в уважителната му част. В. е приел, че исковете са допустими, независимо, че ответникът ЕТ „М. 95 – А. М.” е в открито производство по несъстоятелност, тъй като предявените искове са конститутивни, а не осъдителни и не влизат в приложното поле на чл.637 ал.5 ТЗ. Прието е още, че предявените искове по чл.180 ал.1 т.3 ДПК /отм./ и чл.216 ДОПК са различни от исковете по чл.647 ТЗ, като не са в съотношение на общ към специален иск, а е налице засилена защите на фиска. Прието е и че извършените продажби, чиято недействителност е предмет на уважения иск, са по продажни цени в отклонение повече от 10% с оглед приетата пазарна цена от изслушани експертизи, което отклонение съдът намира за значително.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обобщени и конкретизирани – т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, свеждащи се до: 1. допустимостта на предявяването на отменителен иск по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК след откриване производство по несъстоятелност на ответника – длъжник на публични вземания, което е в нарушение на реда на чл.649 ал.3 ТЗ и при нарушена специална подсъдност по този текст, пред друг съд, а не този по несъстоятелността и при въведена забрана на чл.637 ал.5 ТЗ, ред за попълване масата на несъстоятелността и разпределение по чл.722 ал.1, 2 и 3 ТЗ; 2. установяването на имуществения интерес на ищеца – като размер за всеки имот – предмет на сделките, кога при възмезна сделка даденото значително надхвърля полученото и следва ли да се има предвид придобивната цена на имота и данъчната му оценка. Касаторът твърди, че разрешението по тези въпроси е в противоречие със съдебна практика на ВКС, която цитира.
Така визираните от касатора въпроси, свързани с допустимостта на предявяването на отменителен иск по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК след откриване производство по несъстоятелност на ответника действително са обусловили изхода на спора, но разрешаването им от В. не дава основания да се приеме наличие на допълнителен критнерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Решението на В. по тези въпроси не е в противоречие, а в съответствие с цитираната от касатора практика, тъй като в случая са предявени не осъдителни имуществени искове, а конститутивни искове, които не се включват в хипотезата на чл.637 ал.5 ТЗ – така и цитираното от касатора решение № 1991/1998 г. на ВКС, визиращо отменителен иск по ТЗ. Но макар еднакви по характер – конститутивни, исковете по чл.180 ал.1 т.3 ДПК /отм./ и по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК са различни от регламентираните отменителните искове в ТЗ, различни са и правилата за предявяването им, както е приел и В.. Не навеждат на противоречиво разрешаване на въпроса за допустимостта на отменителния иск по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК срещу ответник в производство по несъстоятелност и приложените други решения на ВКС, а именно: № 1224/2001 г. на ВКС и № 76/2005 г. на ВКС, касаещи отменителни искове по ТЗ. По отношение на останалите въпроси, свързани с установяването на имуществения интерес на ищеца – като размер за всеки имот – предмет на сделките, преценката кога при възмезна сделка даденото значително надхвърля полученото следва да се посочи, че разрешението им е Н.равено и мотивирано с оглед установени конкретни факти и обстоятелства, т.е. касае се за конкретна преценка, поради което не е налице нито въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
Няма искане за разноски на ответната страна, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/ 15.01.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 449/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.