3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр. София, 05.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1043 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Застрахователна компания О.- клон България” К. срещу определение № 30 от 31.01.2017г., постановено по гр.д. № 303 / 2016. от Апелативен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена молба по чл.248 ГПК за изменение на решение № 238/ 21.10.2016г. по в.гр.д. № 303/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като незаконосъобразно. Поддържа се, че дружеството неправилно е задължено с разпореждане от 01.03.2016г. на Апелативен съд- Велико Търново да внесе по въззивната жалба държавна такса за горницата над 25 лева до 2955 лева т.е за сумата 2930 лева. Сочи, че при определяне на размера на дължимата такса не е отчетен действителния размер на обжалваемия интерес. Твърди, че във въззивната жалба изрично е посочено, че се обжалва и се иска отмяна на решението на окръжния съд само в частта, в която в диспозитива на решението се разделят в две отделни производства предявените срещу ответниците искове. Ако съдът е счел, че е налице противоречие или неяснота във въззивната жалба, то той е следвало да задължи жалбоподателя да уточни в коя част обжалва първоинстанционното решение. При разглеждане на делото във въззивното производство, изрично е подчертано, че предмет на обжалване не е решението в частта, в която се отхвърлят исковете. С първоинстанционното решение всички искове са отхвърлени като неоснователни и в тази част то не е обжалвано от дружеството, което е един от ответниците по исковете, поради което липсва правно основание държавната такса да бъде изчислена въз основа на размера на исковата претенция. Фактът, че компанията е изпълнила незаконосъобразното определение на въззивния съд за внасяне на таксата не води до саниране на порока. Не може да се поддържа, че надвнесената такса не може да се върне на страната, защото е неправосубектна, тъй като на същото основание за тази страна не възниква и задължение за заплащане на държавна такса.
Ответниците по частната жалба не представят отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Въззивният съд е бил сезиран с искане да се измени решението в частта за разноските като се отмени разпореждането за внасяне на държавна такса по въззивната жалба за разликата от 25 лева до 2955 лева, като недължимо платена, с оглед предмета на обжалване – частта от първоинстанционното решение, с която се разделя производството по отношение на исковете срещу ответниците.
Апелативният съд в обжалваното определение се е позовал на изхода на спора по същество във въззивното производство – обезсилване с въззивното решение на първоинстанционното решение и определение по чл.248 ГПК и връщане делото на първата инстанция за нова разглеждане от друг състав. От тук е изведено, че след като делото се връща за нова разглеждане, разноски не следва да се присъждат, тъй като спорът не се разглежда по същество,. Според решаващия състав, във въззивната жалба жалбоподателят е посочил, че обжалва първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете и същите са разделени в отделни производства, като е обосновал и правния си интерес. Посочено е, че недопустимостта на решението в частта, в която са отхвърлени исковете срещу неправосубектна страна не може да обоснове сила на пресъдено нещо и не ползва жалбоподателя. Държавната такса по възизвната жалба е определена върху обжалваемия интерес и е внесена в указания от съда срок.
В касационното производство, образувано по обжалване на въззивното решение, ищецът е направил отказ от исковете, поради което с определение № 117/ 02.06.2017г. по т.д. № 1044 от 2017г. на ВКС е обезсилено, на основание чл.233 ГПК, въззивното решение № 238/ 21.10.2016г. постановено по в.гр.д. № 303/2016г. по описа на Апелативен – съд Велико Търново, и обезсилените с него решение № 31 от 18.01.2016г. и определение по чл. 248 ГПК от 25.03.2016г. по гр.д. № 257/2014г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, като производството по исковете е прекратено.
Обжалваното определение е неправилно.
По същество апелативния съд е сезиран с искане за връщане на недължимо платена държавна такса по чл.4б ЗДТ. Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че същият, видно от съдържанието на въззивната жалба, е обжалвал първоинстанционното решение не в частта, в която искът срещу него е отхвърлен изцяло, а в частта относно разделянето на исковете с първоинстанционното решение, съобразно който предмет на обжалване, дължимата държавна такса е в размер на 25 лева по т.18, ал.1 вр. т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед горното, за разликата от 25 лева до внесения от жалбоподателя размер от 2955 лева, държавната такса подлежи на връщане, поради което жалбата е основателна.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 30 от 31.01.2017г., постановено по гр.д. № 303 / 2016. от Апелативен съд – Велико Търново, като ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВЪРНЕ на „Застрахователна компания О.- клон България” К., ЕИК[ЕИК], недължимо платената от нея държавна такса по въззивната жалба по гр.д. № 303 / 2016. от Апелативен съд – Велико Търново в размер на 2930 лева (горницата над 25 лева до 2955 лева).
ДЕЛОТО да се изпрати на Апелативен съд – Велико Търново за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.