1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр. София, 06.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 448 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. А. П. срещу определение № 1 от 03.01.2012г. по ч. гр. дело № 1413/2012г. /№ 20114100501413/ на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 2197 от 07.11.2011г. по гр. дело № 1370/2011г. на Районен съд Велико Търново, с което исковата молба на [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по гр. дело № 1370/2011г. на Районен съд Велико Търново.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че дадените указания от първоинстанционния съд са по съществото на спора, поради което следва да бъдат обсъждани от съда заедно с доказателствата и аргументите на страните при постановяване на решението, както и че дадените указания са спазени, като са направени необходимите уточнения. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в протворечие с практиката на ВКС, съгласно която в случай, че е налице спазване от ищцовата страна на изискванията на чл. 127 ГПК, е незаконосъобразно даването от съда на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, както и последващо прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател се позовава на противоречие с определение № 587/02.08.2010г. по ч. т. дело № 508/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 276/31.05.2010г. по ч. гр. дело № 162/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 621/07.12.2010г. по ч. гр. дело № 445/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 572/06.10.2011г. по ч. гр. дело № 428/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на предявените искове.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. И. К. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост, предвид цената на всеки от предявените искове, евентуално липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал правни въпроси, нито е обосновал наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на ответника за недопустимост на частната касационна жалба е неоснователно, предвид спорния въпрос за размера на цената на всеки един от частично предявените искове.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че исковата молба е била с нередовности, поради което първоинстанционният съд е предоставил възможност на ищеца с определения от 17.05.2011г., 03.06.2011г. и 07.10.2011г. да отстрани констатираните нередовности: 1/ да отстрани противоречието в цената на иска – ако ищецът е предявил претенциите като частичен иск за сумата 24 500 лв. главница от общо дължима сума в размер 31 833,02 лв., то как е формирана същата; 2/ предвид твърденията на ищеца, че претенцията му е за вземания по отделни договори за изработка, да посочи размера на задължението по всеки един от договорите, като съдът е обяснил и необходимостта от тези конкретизации. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ищецът е следвало да уточни по всеки един от договорите какви суми претендира, тъй като се касае до обективно съединени частични искове, като за всеки един се дължи държавна такса. Поради това, че с направеното уточнение не става ясно дали се поддържа претенция за вземания, така, както е предявена с първоначалната искова молба /претенция за вземане, произходяща от 21 бр. договори за обща сума в размер 124 656,13 лв., като в исковата молба е вписана обща сума 66 637,45 лв./, както и поради допуснатите грешки в изписване на дължими суми, брой на договори и неуточняване каква част по всеки договор и каква мораторна лихва претендира, въззивният съд е направил извод за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, съответно за правилност на първоинстанционния съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантните за спора въпроси са процесуалноправни и са свързани с редовността на исковата молба, конкретизиране на претендираното вземане и основанията за връщане на исковата молба. Тези въпроси са решени в съответствие с постоянната практика на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба и когато констатира, че същата не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, да предостави възможност на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а ако ищецът не отстрани нередовностите на исковата молба, същата подлежи на връщане. При първоначално заявена обща цена на всички искове, но изложени твърдения за множество отделни договори между страните и претендирани с исковата молба частични вземания по различните договори ищецът е длъжен да уточни по кой договор каква част претендира /главница и лихва/ в рамките на посочената обща цена. В изпълнение на задълженията си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивният съд е проверил доколко исковата молба съответства на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, установил е, че първоинстанционният съд е давал неколкократно указания и възможности за отстраняване на нейните недостатъци и след като е констатирал, че указанията не са изпълнени е стигнал до извода за наличие на предпоставки за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производството. Като е процедирал по този начин въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, поради което е неоснователно и позоваването на противоречие с определение № 587/02.08.2010г. по ч. т. дело № 508/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 276/31.05.2010г. по ч. гр. дело № 162/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 621/07.12.2010г. по ч. гр. дело № 445/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 572/06.10.2011г. по ч. гр. дело № 428/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Посочените съдебни актове са постановени при различна фактическа обстановка, поради което не намират приложение в към настоящия случай.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 от 03.01.2012г. по ч. гр. дело № 1413/2012г. /№ 20114100501413/ на Окръжен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.