О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София 10.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 435 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Л. прокурор при РП К. срещу решение № 224 от 20.11.08г.по гр.дело № 377/08г.на Видинския окръжен съд,с което оставено в сила решение № 56 от 6.06.08г.по гр.дело № 322/08г.на Видинския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от Й. Д. В..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Прилага решение от 13.10.08г. по гр.дело № 489/08г.на СОС и решение № 340 от 7.02.06г.по гр.дело № 20051400500959/05г.на Окръжен съд-Враца.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Й. Д. В. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 30 от 13.12.07г.на районен прокурор на РП К. ,с която на основание чл.190 ал.1 т.4 от КТ на ищцата Й е наложено дисциплинарно наказание”уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ,даваща закрила при уволнение на работници,страдащи от определените болести по Наредба № 5 – в случая захарна болест,тъй като не е взето предварително разрешение от инспекцията по труда.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият материалноправен въпрос относно предварителната закрила,с която се ползват работниците, страдащи от определени болести,визирана в разпоредбата на чл.333 КТ,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Приложените към изложението съдебни решения са по различни казуси,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай,поради което са неотносими към настоящия.
Направените в жалбата оплаквания за нарушение на материалния закон и необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 224 от 20.11.08г.,постановено по гр.дело № 377/08г.на Видинския окръжен съд по жалба на Р. прокуратура –Кула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.