О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 26.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 599 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. П. Г. от гр. Б. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 68 от 16.02.2009 год., постановено по гр.д. № 1045/2008 год., с което е оставено в сила решение от 12.12.2007 год. по гр.д. № 3431/2006 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен като неоснователен предявения срещу ДФ”З”, гр. С. иск по чл.254 ГПК/ отм./ за признаване по отношение на ответното ЮЛ, че касаторът не дължи сумата 22 500 лв., представляваща главница и 3 840 лв. обезщетение за забава, считано от 20.05.2003 год. до окончателното плащане на първата сума, двете присъдени с определение на Софийски районен съд от 29. 05.2003 год. по гр.д. № 4394/2003 год., въз основа на който съдебен акт на 12.06.2003 год. е издаден изпълнителен лист.
С касационната жалба, неправилно квалифицирана като молба за отмяна, основана на 303, ал.1,т.5 ГПК, вкл. и след оставянето и от въззивната инстанция без движение, е въведено оплакване за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, довело до лишаване на страната от участие по делото и защита на интересите и, поради което се иска отмяна на обжалваното решение.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, наименовано допълнителна касационна жалба, бланкетно се поддържа, че със съдебния акт, предмет на подадената касационна жалба въззивният съд се е произнесъл „неправилно по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК”, като е възпроизведено отново и оплакването за допуснато от решаващия съд нарушение на процесуалните правила за призоваване на страните в процеса, обусловило от своя страна лишаване на касатора от реално участие и защита по делото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на ВКС второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на изискванията на чл.284 ГПК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Въпреки формалното съответствие на касационната жалба с въведените от процесуалния закон императивни изисквания за нейната редовност, касационното обжалване в случая е недопустимо, поради следното:
Създадената с действащия ГПК процесуална уредба на касационното обжалване като факултативно предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил изхода на делото и по отношение на който да е налице някое от изчерпателно посочените от законодателя в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК основания.
Именно въз основа на така въведените от процесуалния закон абсолютни процесуални предпоставки касационната инстанция извършва и преценкаJD за допустимост на касационното обжалване, като тежестта да установи същите, чрез правните си доводи и твърдения е възложена изцяло на касатора- арг. от чл.284, ал.3,т.1 ГПК.
Следователно обстоятелството, че в случая касаторът не само не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, обусловил крайния правен резултат по делото, нито такъв може да бъде изведен от съдържанието на приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК/ наименовано „допълнителна касационна жалба”/, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципа за равенството на страните в процеса, но и въобще не е изложил правни аргументи за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изключва процесуалната възможност да бъде допусната касационната жалба на страната до разглеждането и по същество от ВКС.
Необходимо в тази вр. е да се посочи, че доколкото самото бланкетно позоваване на закона не съставлява основание за допустимост на касационното обжалване, то същото е правно ирелевантно и не може да обоснове основателност на искането за осъществяване на касационен контрол над горепосочения въззивен съдебен акт.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая е налице и неоправдано от закона, предвид различната правна характеристика на отделните производства, смесване на основанията за допустимост на касационното обжалване с основанията за отмяна по чл.303 ГПК, който порок не е отстранен, въпреки изрично дадените в тази насока по реда на чл.285 ГПК указания на касатора.
Същевременно доколкото отделните нарушения на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила не са предвидени, по арг. от чл.281,т.3 ГПК, от законодателя като основания за допустимост на касационното обжалване, то те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, поради което въведените с касационната жалба доводи за неправилно приложен от страна на въззивния съд процесуален закон, вкл. обусловеното от него лишаване на страната от участие по делото във въззивната инстанция се явяват също неотносими към предпоставките- основна и допълнителна на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 68 от 16.02.2009 год., по гр.д. № 1045/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: