3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
С., 01,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 668 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 61486/1.VІІ.2011 г. на [фирма] – С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 8613 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 9.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 6059/11 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 48-и с-в от 31.І.2011 г. по гр. д. № 52365/2010 г.: за частичното отхвърляне на негово заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника [фирма]-С. – досежно претендираната мораторна лихва в размер на 3 526.78 лв. от 20.ІІ.2010 г. и до подаването му /на 29.Х.2010 г./, както и за присъждане на разноски върху тази отхвърлена претенция.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на разпореждане от настоящата инстанция за издаване на заповед за изпълнение и досежно търсената от [фирма] – С. мораторна лихва в размер на сумата 3 526.78 лв. – съответно за периода от 20.ІІ.2010 г. – 29.Х.2010 г., както и за присъждането на разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по решаван противоречиво от съдилищата в страната „процесуалноправен” въпрос: за началния момент, от който може да се претендира законна лихва в т. нар. заповедни производства по реда на чл. 417 ГПК с оглед спецификата на различните изпълнителни основания и по-специално при комбинация на две от тях – вземане по запис на заповед, обезпечено с договорна ипотека. Предвид обстоятелството, че институтът на заповедното пр-во е относително нов и ВКС не се е произнесъл по реда на чл. 291 ГПК по всички специфични въпроси, свързани с релевирания процесуалноправен, последният бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Ответното по касация [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая липсва приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Релевираният от частния касатор въпрос „за началния момент, от който може да се претендира присъждане на законна лихва в т.нар. заповедни производства по реда на чл. 417 ГПК с оглед спецификата на различните изпълнителни основания”, не е нито процесуален, нито правен въпрос. Той е от фактическо естество, което веднъж следва именно от спецификата на различните документи, изчерпателно изброени в текста на чл. 417 ГПК и въз основа на които може да бъде издадена заповед за изпълнение, докато фактическото съчетаване в процесния случай на документи по т.т. 3 и 9, предл. 1-во на чл. 417 ГПК, не променя общо изведеното изискване на този законов текст претендираното вземане да е документално установено. От друга страна, началният момент на претенцията за присъждане на законна лихва върху вземане, основано върху един от документите по т.т. 1-9 на чл. 417 ГПК, се свързва винаги с факта на допуснатата от длъжника забава и затова той може да е по-ранен от датата на подаване на конкретното заявление за издаване на такава заповед за изпълнение, само ако в самия документ, върху който то е било основано, се съдържа изрично посочено вземане за лихва.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 8613 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 9.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 6059/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 668 по описа за 2011 г.