3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 11.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 195/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Р.С.-пълномощник на Г. Е. Г. срещу въззивно решение № 573 от 08.12.2011 год.на Окръжен съд Добрич, постановено по гр.д.№ 633/2011 год.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за изтекла придобивна давност.Позовава се на решение № 238/11.04.2000 год. на І г.о.,решение № 566/21.06.2010 год. на І г.о.,решение № 2831/1979 год.,решение № 1541/1979 год. и решение № 239/1996 год.Сочи бланкетно и основанието по т.3 по множество въпроси,които се свеждат до приложението на разпоредбата на чл.76 ЗН,симулативност на сделките,вписване на исковата молба и отново по въпроса за придобивната давност.
Ответниците З. Г. и Г. Б.,чрез пълномощника си адв.Д.чимширова са депозирали писмен отговор,с който оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендират разноски .
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение,в частта,в която са отхвърлени исковете на касаторът за обявяване нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД като привидни договорите,сключени с н.а. №…/….. год. и н.а. №…./….. год.,както и в частта,в която са уважени исковете му по чл.76 ЗН за обявяване за недействителни на двата договора – сключени с н.а.№ …/…. и н.а. № …./….. год.съдът е приел,че такива искове не са били предявени.Приел е,че е налице владение,упражнявано повече от десет години от двете ответници една след друга,което не е прекъсвано.Исковата молба по повод на която е постановено решението,с което договорът за издръжка и гледане е обявен за нищожен,няма такова действие спрямо течащия давностен срок,защото спорът не е имал за предмет вещното право на собственост.Приел е,че са налице условията по чл.79 ал.1 във вр.чл.82 ЗС и ответницата Г. Б. е придобила още 1/6 ид.ч. от правото на собственост,а касаторът на основание чл.99 ЗС е загубил същата,поради което е отхвърлил и иска за делба.
Релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК не са налице,тъй предметът на делото се определя от рамките на исковата молба.В настоящия случай е поискано единствено допускане и извършване на съдебна делба на процесния имот.Други преюдициални въпроси не са предявени и не е заплатена държавна такса за тях,въпреки предоставената възможност от съда за отстраняване недостатъците на исковата молба.Освен това касаторът – ищец с допълнителна молба е заявил,че не е предявявал искове по чл.26 ал.2 ЗЗД,чл.76 ЗН,нито искове за отмяна на нотариалните актове.Поради тази причина съдът се е произнесъл по тях ,като ги е разгледал като възражения. Аргументацията за наличието на основанието по т.1 и т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал относно наличието на изтекла придобивна давност и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.Трайна е практиката,че придобивната давност се прекъсва в случаите на предявен иск по чл.108 ЗС или положителен установителен иск за собственост,но не и при предявен иск за установяване нищожност на договор за издръжка и гледане.Решаващият извод на съда ,за да отхвърли иска за делба в случая е изтекла дълга придобивна давност за ответницата Б. при отчитане наличието на предпоставките за присъединяване на недобросъвестното владение у двете ответнички.
За пълнота следва да бъде посочено ,че не е обосновано и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не е посочено какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
При този изход на спора касаторът дължи направените разноски от ответниците в размер на 925/деветстотин двадесет и пет / лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 573 от 08.12.2011 год.на Окръжен съд Добрич, постановено по гр.д.№ 633/2011 год.
ОСЪЖДА Г. Е. Г. да заплати на З. Е. Г. и Г. В. Б. разноски в размер на 925/деветстотин двадесет и пет / лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :