7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№742
С. 12.08. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………..………………..……. и с участието на прокурора …………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3280 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 6063/24.VІІІ.2015 г. на [фирма]-С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 227 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 22.VІ.2015 г., постановено по гр. д. № 179/2015 г., с което – като неоснователни, са били отхвърлени двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на този търговец с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-Стара З.: за присъждането на сума в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева), претендирана като намаление на възнаграждението, дължимо в полза на последното като изпълнител по сключения между страните по спора договор за изработка на универсална технологична линия за производство на печен пипер и патладжан, предвид недостатъци на изработената вещ, както и за присъждане на законна лихва върху посочената главница, считано от 15.ІІ.2012 г. и до окончателното й заплащане.
Оплакванията на касатора [фирма]-С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата негови обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу ответното търговско д-во да бъдат уважени в предявените по делото техни размери, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на последното се присъдят и всички направени от касатора в отделните инстанции разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийското дружество лизингодател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в „драстично” противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 202/27.ІІ.2015 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 4123/2013 г. по следния материалноправен въпрос: „Кога (в кой момент) възникват правата на възложителя по договора за изработка за претендиране на намаление на договорената цена и/или обезщетение при констатирани скрити недостатъци на изработеното?”
Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото,у било произнасянето на Пловдивския апелативен съд по следните три материалноправни въпроса:
1./ „При наличието на множество скрити недостатъци или отклонения в извършената работа в случай на договор за изработка, денят на откриването на последния скрит недостатък ли се счита за ден на откриването на недостатъците по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД?”;
2./ „При изрична уговорка в договор за изработка, работата да бъде предадена с нарочен протокол, а такъв не е бил съставен по вина на изпълнителя, отразява ли се това обстоятелство върху началния момент, от който започват да текат предвидените в чл. 265, ал. 3 ЗЗД давностни срокове?”;
3./ „При изпълнение на договор за изработка с недостатъци, може ли възложителят да упражни едновременно правото на обезщетение за вреди по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и алтернативно предоставените му права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, както и налице ли е кумулативност или алтернативност на тези две правни възможности, предвидени в полза на възложителя?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Стара З. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от старозагорското адв. д-во „С. и Петрова” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на платен хонорар за тримата негови адвокати, възлизащ на 5 900 лв.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК конституираното в процеса като трето лице-помагач /на страната на ищеца настоящ касатор/ [фирма]-гр. С. писмено се присъединило чрез своя управител към оплакванията и доводите в касационната жалба на [фирма]-С..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли изцяло обективно кумулативно съединените два осъдителни иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 265, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-гр. Стара З. въззивният съд е приел, че щом като първата от тези две искови претенции има за свой предмет намаление на договореното възнаграждение, дължимо на изпълнителя поради недостатъци на изработената вещ, то „материалноправно легитимиран да я предяви е лизингополучателят”, а не търговецът настоящ касатор, от чието фирмено наименование е видно, че той е лизингодател и в това си качество, като страна по „Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 93325/30.VІ.2011 г.” и съответно – на основание чл.чл. 16 и 17 от последващото тристранно споразумение от датата 28.VІІ.2011 г., същият е прехвърлил на лизингополучателя, конституиран в процеса като трето лице-негов помагач, правата и претенциите си към „Доставчика” /ответник по делото/, вкл. и правата, свързани със свойствата на обекта, за проверка на изпълнението и гаранционната отговорност на същия (изпълнителя/”Доставчика”) за лошо изпълнение. Изрично в тази връзка Пловдивският апелативен съд е посочил, че всъщност ищец би следвало да бъде [фирма]-С., т. е. лизингополучателят по процесния договор за финансов лизинг, „а по-скромната роля на трето лице-помагач би следвало да е за лизингодателя”. Допълнителният аргумент на въззивната инстанция за отхвърляне на исковата претенция на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 265, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, а оттам и на акцесорната му претенция за лихва, е бил този, че дори и ако се приеме, че [фирма] разполага с легитимацията да предяви тези два осъдителни иска, то вземането му към изпълнителя /”Доставчика”/ е погасено по давност, защото според чл. 265, ал. 3 ЗЗД правото на поръчващата страна да претендира обезщетение когато изпълнението е с недостатъци се погасява с изтичането на шест месеца, считано от момента на подписването на протокол за пуск в експлоатация на процесната „Универсална технологична линия”, който е трябвало да се състави съгласно чл. 3.3 от договора за продажба от 6.І.2011 г. и съответно – чл. 12, ал. 2 от горепосоченото тристранно споразумение.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.
Следователно първият от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, относно който се твърди, че е бил разрешен в „драстимчно” противоречие с практиката на ВКС, е по естеството си фактически, а не правен въпрос. Той обаче няма значение за изхода по конкретното дело, след като е елемент от допълнителната аргументация на решаващия съд – при веднъж отречената активна материалноправна легитимация на касатора лизингодател да води исковете срещу изпълнителя /”Доставчика”/ [фирма]-гр. Стара З..
От друга страна, при ясната разпоредба на чл. 344, ал. 2 ТЗ, че лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице (по общата и гаранционна отговорност на ”Доставчика”) заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта, което в конкретния случай е било сторено с клаузата по чл. 17 от процесното тристранно споразумение от 28.VІІ.2011 г., релевираните в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му три материалноправни въпроса – във връзка с твърдението му за приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, нямат естеството на такива, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доводи от страна на [фирма]-С. в подкрепа на който и да е от двата аспекта на това единно /общо/ правно основание за допустимост на касационния контрол не са били навеждани. Меродавно в случая е, че нито един от тези три въпроса не е бил от значение за изхода по конкретното дело и следователно всички те имат изцяло хипотетичен характер.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация старозагорско търговско д-во искане за това, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден, на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да му заплати разноски в размер на платения хонорар, но само за един негов адвокат от старозагорското адв. д-во „С. и Петрова”, възлизащ на 1 966.67 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), съгласно приложените към писмения отговор по жалбата: договор за правна защита и съдействие № 051/2015 г., данъчна фактура № [ЕГН]/23.ІХ.2015 г., банково известие за извършено плащане, както и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 22.VІ.2015 г., постановено по гр. дело № 179/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК / със седалище и адрес на управление в [населено място] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. ЧЛ. АЛ. ГПК – да заплати нса ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. V, ап. № 15, СУМА в размер на 1 966.67 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща равностойността на изплатен хонорар за един негов адвокат от старозагорското адв. д-во „С. и Петрова”, съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 051/2015, данъчна фактура № [ЕГН]/23.ІХ.2015 г. и банково известие за извършено плащане.
Определението е постановено и при участието на третото лице-помагач на страната на касатора [фирма]-С. и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3280 по описа за 2015 г.