2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 29.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5006 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. С. с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. И., против решение № 6853 от 19 август 2016 г., постановено по в.гр.д. № 3765/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 1282 от 19 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 47682/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], с което са отхвърлени предявените против А. „М” [населено място] искове на С. за отмяна на уволнението, за възстановяването му на работа на заеманата преди уволнението длъжност, и за заплащане на парично обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 27.07.2015 г.-27.01.2016 г., и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се заявява, че обжалваното въззивно решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е възприел неправилно фактическата обстановка за установена така, както е изложена от първата инстанция, при невярно приемане, че са били оценени всички заемащи длъжността „главен специалист”, а касаторът е заемал длъжността „старши специалист”, както и по извода, че реално е съкратен щатът на длъжността, заемана от касатора. Сочи се, че съдът не е обсъдил, че не са изпълнени изискванията на уволнението поради съкращение в щата, защото не е налице намаляване на числеността на персонала в агенцията – числеността на Централно митническо управление е включена в общата численост на агенцията, като с постановление № 100 от 23.04.2015 г. е направено намаление на управлението с 13 бройки, без да бъде намалена общата численост на агенцията. Поддържа се, че функциите и задълженията на уволнения служител след уволнението му се изпълняват не от останалите служители на работа в сектора, а от други лица, като са създадени митнически мобилни групи, на които в длъжностната характеристика са вменени действия на територията на цялата страна, а ако работодателят се основавал на различния характер на правоотношението (новосъздадените длъжности са по служебно правоотношение), то правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да е по чл. 325, т. 12 КТ, но и по този въпрос съдът не дава разрешение. Касаторът приема, че след като агенцията е една администрация според Закона за митниците, то дори и ако в рамките на общата численост на агенцията щатните бройки се намаляват в една митница и се прехвърлят в друга, не е налице реално съкращение на длъжността, а ако се счете, че съкращението на длъжности следва да се преценява отделно за всяка митница, то тогава намаляването на определени бройки в една митница и увеличаването им в друга представлява преминаване на дейност от една администрация в друга – хипотезата на чл. 123 и чл. 123а КТ. Оспорено е заключението за извършен законосъобразен подбор, при оспорване на представения протокол за подбора, тъй като съдът не е извършил проверка на приетите от работодателя и оспорени оценки на служителя по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, не са представени доказателства по критерия за оценка на общ трудов стаж, по оценката за спазване изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител и за дисциплинарното минало. Като несъобразени се сочат притежаваната от касатора професионална квалификация, добрата му работа, доброто му представяне на проведен тест за професионална подготовка, добросъвестното и качествено изпълняване на работата. Като неправилен е посочен и изводът на съда, че работодателят е изпълнил задължението си относно предварителната закрила по чл. 333 КТ, и се поддържа, че предварителното разрешение от инспекцията по труда трябва да е налице към момента на връчване на предизвестието – в случая между предварителното мнение на ТЕЛК и разрешението на инспекцията по труда има разлика от над два месеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявяват всички допълнителни основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът А. „М.”, представлявана от директора Р. Д., чрез юрисконсулт В. А., се излагат доводи за неоснователността на касационната жалба.
Въззивният съд приема, че първата инстанция правилно е обсъдила събраните доказателства и е преценила релевантните за спора факти и обстоятелства, и е препратено към мотивите по чл. 272 ГПК. За установено е прието, че в длъжностното разписание в сила от 01.04.2015 г. при работодателя, в сектор „Митнически мобилни групи”, отдел „Координация и митнически мобилни групи”, Дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, за длъжността, заемана по трудово правоотношение „старши специалист” са предвидени две щатни бройки или преди процесното уволнение, извършено на 27.0.2015 г. работодателят е съкратил една от щатните бройки за изпълняваната от ищеца длъжност – това съкращение е реално, извършено с утвърждаването на новото щатно разписание, при валидно взето решение от работодателя. За задължително в случая е било прието извършването на подбор, тъй като от трима служители, заемащи длъжността на ищеца, е следвало да останат двама. Съдът сочи, че работодателят им право да преценява на базата на конкретни факти от развитието на всяко индивидуално трудово правоотношение нивото и качеството на изпълнение на работата от страна на всеки работник или служител, тъй като има всекидневни наблюдения върху непосредственото изпълнение на трудовите задължения, което обосновава извод, че преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но предмет на съдебен контрол е само законността на извършеното уволнение, включително дали е извършен подбор при спазване изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ. За неоснователни са приети твърденията за нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – преди уволнението е необходимо да се вземе разрешение на инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК, което е изпълнено от работодателя.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора и уточнен от настоящия съдебен състав въпрос съдебният контрол за законосъобразност изчерпва ли се с констатиране на формално прилагане на критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, и обхващат ли се от тази проверка приетите и оспорени оценки по тези критерии. Касационното обжалване се допуска, за да се прецени дали даденото от въззивния съд разрешение на въпроса не е противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 310 по гр.д. № 333/2009 г., ІV г.о., и решение № 187 по гр.д. № 3912/2008 г., ІV г.о.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване и по въпроса в какъв срок би трябвало да се поиска мнението на ТЕЛК по повод предстоящото уволнение: преди или след като вече е изразена и обективирана волята на работодателя. Разрешението на въззивния съд е обусловило изхода на спора и следва да бъде извършена преценка по твърдението на касатора, че то е в противоречие с даденото от ВКС тълкуване в решение № 66 по гр.д. № 5417/2013 г., ІV г.о.
Не обосновават допускането на касационното обжалване останалите поставени въпроси.
С няколко въпроса касаторът цели да установи, че не е извършено реално съкращение в щата. Пита се налице ли е съкращение на длъжността, когато общата нормативна численост не е променена за А. М. и извършеното съкращение в рамките на общата численост ли е; след като е налице една свободна длъжностна позиция „старши специалист” към момента на съкращението в специализираната администрация на Централното митническо управление дали е налице реално съкращение, а така също налице ли е реално съкращение на длъжностната позиция „старши специалист” в сектор ММГ, след като работодателят е обявил конкурси за длъжностна позиция митнически инспектор по митници и е увеличил състава на ММГ чрез вменяване на функциите на ММГ в длъжностна характеристика; дали наличието на съкращение на длъжност следва да се преценява в рамките на цялата А. М. или с оглед на отделните митници. Тези въпроси налагат преценка на фактите по делото, което е недопустимо в настоящата фаза на касационното производство, и затова не могат да послужат за целите на селекцията в производството по чл. 288 ГПК. Отговор по тях може да се даде с решението по съществото на спора.
Касаторът не дължи държавна такса за касационното обжалване по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6853 от 19 август 2016 г., постановено по в.гр.д. № 3765/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: