О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
гр. София, 05.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2749/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба А. Н. М., М. С. М. и Е. С. М. – чрез пълномощниците им адв. Н. Д. и адв. Ж. Т., срещу определение от 14.06.2017 г. по гр. д. № 2151/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на предявените против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 200 000 лв., 150 000 лв. и 150 000 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху банкови сметки на ответника.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за допускане на поисканото във въззивното производство обезпечение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК съгласно чл.396, ал.1 ГПК.
За да остави без уважение молбата на А. М., М. М. и Е. М. за допускане на обезпечение на предявените против ЗК [фирма] преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, Софийски апелативен съд е приел, че с оглед статута на ответника – застрахователно дружество, за ищците не е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК като предпоставка за допускане на обезпечението. В мотивите на определението са изложени съображения, че по отношение на ответника съществува нормативно изискване по чл.66, ал.1 КЗ /отм./, съответно чл.115 КЗ, да осигури достатъчно средства за точно изпълнение на задълженията си спрямо правоимащите, като спазването на това изискване подлежи на контрол от съответните органи.
Обжалваното определение е правилно.
Обезпечение на иска се допуска при наличие на кумулативните предпоставки на чл.391, ал.1 ГПК – вероятна основателност на обезпечавания иск и обезпечителна нужда за ищеца. Обезпечителната нужда се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от специфичните за всяко дело факти. За да се направи извод, че обезпечителната нужда съществува, е необходимо по делото да има достатъчно данни, че без допускане на обезпечението за ищеца ще е невъзможно или затруднително да осъществи правата си при благоприятен за него изход на спора.
В конкретния случай фактите по делото не сочат за молителите – частни жалбоподатели да съществува обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК, налагаща обезпечаване на предявените срещу ЗК [фирма] осъдителни искове. Преценен във връзка с предвидените в Кодекса за застраховането гаранции за осигуряване възможност за точно изпълнение на задълженията на ответното застрахователно дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, общият размер на исковите претенции не предполага нито невъзможност, нито затруднение, ищците да реализират вземанията си за застрахователно обезщетение в случай на уважаване на исковете. Принципно основателни са доводите в частната жалба, че статутът на ответника – застрахователно дружество, не е основание да се отрече обезпечителната им нужда и че обезпечителната нужда следва да се предполага при липса на данни, които да я опровергават. Като се имат предвид обаче законовите гаранции за платежоспособност на застрахователните дружества и вмененото им нормативно задължение за поддържане на резерви в размер на поетите задължения с покритие в брутния резерв при изрично поставено изискване собствените средства /без нематериалните активи/ по всяко време да са най-малко равни на границата на платежоспособността, имущественото състояние на ответника и липсата на данни за неговата неплатежоспособност изключват хипотезите на невъзможност или затруднение за ищците да получат признатото им от съда обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Поддържането на необходимите резерви от страна на ответното застрахователно дружество е обект на специален контрол от страна на Комисията за финансов надзор и този контрол е допълнителна гаранция за възможността на ищците да реализират правата си в случай на уважаване на исковете по чл.226, ал.1 КЗ с влязло в сила съдебно решение. Следва да се има предвид и факта, че по делото нито се твърди, нито има данни за предприети спрямо ответника мерки за отнемане на лиценза за извършване на застрахователна дейност или за обявяване на неплатежоспособността му, за да се поставя под съмнение удовлетворяването на защитаваните с исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ субективни права. Посочените обстоятелства опровергават обезпечителната нужда на ищците по конкретното дело и не позволяват да се направи извод за съществуването й.
Обезпечителната нужда не се подкрепя от твърденията в молбата за допускане на обезпечение, че срещу ответника – застраховател са образувани множество изпълнителни дела, по които са наложени запори върху средствата му в банки. Изплащането на застрахователни обезщетения, присъдени с влезли в сила съдебни решения, е част от застрахователната дейност на ответника. Поради това принудителното изпълнение срещу ответника, предприето от други лица с уважени по съдебен ред претенции за застрахователни обезщетения, не може да служи като аргумент за невъзможност или за затруднение ищците – частни жалбоподатели да удовлетворят вземанията си след приключване на спора по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.06.2017 г., постановено по гр. д. № 2151/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :