О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
Гр.София, 06.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2039 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. срещу решение №.24/18.02.19 по г.д.№.290/18 на Окръжен съд Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №.378/3.10.18 по г.д.№.1670/17 на РС Кърджали относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца Г. К. Г. и Д. К. К. – които са предоставени на майката, режима на лични контакти между тях и бащата /всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00ч., първите два дни от коледната ученическа ваканция, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката, както и винаги, когато между родителите се постигне съгласие и е налице желание на децата/ и дължимата издръжка /по 160лв. месечно за всяко дете, считано от 30.05.17 до навършване на пълнолетие или друга прекратяваща или изменяща издръжката причина/.
Ответната страна Д. К. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че най-добрия интерес на децата изисква родителските права да бъдат предоставени на майката, като е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение. Съдът, в това число позовавайки се на мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, е приел, че липсват доказателства, които да налагат предоставянето на родителските права на бащата. По делото е безспорно, че страните са съпрузи от 12.06.05г; имат две ненавършили пълнолетие деца-Г. /родена на 5.01.07г./ и Д. /роден 10.09.08г./-ученици съответно в пети и трети клас за учебната 2017/2018г.; с решение №.97/31.10.17 по г.д.№.747/17 на РС Кърджали в полза на майката е наложена мярка за защита от домашно насилие-като К. К. е задължен да се въздържа от извършване на такова спрямо съпругата си, отстранен е от съвместно обитаваното жилище за срок от 3м. и му е забранено да приближава съпругата си на по-малко от 100м. за срок от 3м., освен при осъществяване на контакти с родените от брака им деца; съпрузите са във фактическа раздяла от м.06.2017. Подробно са отразени показанията на разпитаните свидетели, вкл. на св.К. /по-голям син на ищцата от първия й брак, живял със страните до навършване на 12г. и впоследствие непосредствено преди раздялата им/ – който излага твърдения, че той и майка му са били подложени на непрекъснат физически и психически тормоз от ответника К. К. /което било и причината на 12г. възраст да се премести при дядо си/ – който бил авторитарна личност, не понасял да му се противоречи, изисквал непрекъснато подчинение; през последната година от съжителството им – когато свидетелят пак живеел при тях предвид разболяването му от диабет и нужда от грижи, ответникът системно упражнявал насилие под всякаква форма над майка му, вкл. вербално и психическо-което довело до раздялата им през м.05.2017г., подаването от нея на молба за домашно насилие и постановяване на забрана да се приближава и отстраняване от жилището. Независимо от решението, след изтичане на срока му, ответникът отново отишъл в апартамента и нарекъл майка му с обидни и нецензурни думи. Съдът е изложил подробни съображения защо възприема изцяло показанията на този свидетел и намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че не следва да ги кредитира. Посочил е, че близката родствена връзка на свидетел със страна по делото не представлява абсолютно основание, при наличието на което във всеки случай следва да се прави извод за заинтересованост; истинските взаимоотношения и проблеми в едно семейство по принцип остават вътре в него, знаят се само от членовете му и най-близките до тях лица – поради което и ако се приеме презумптивно, че такива свидетели поради родствената си или друга близка връзка са заинтересовани, но показанията им са единствения доказателствен източник, то това би означавало в един бракоразводен процес да не могат да бъдат доказани никакви твърдения – което не е смисъла на закона; именно поради това процесуалните правила предвиждат лице, намиращо се в близка родствена връзка, да дава показания само ако желае това, свидетелстването е обвързано с наказателна отговорност, а показанията се ценят с оглед останалите доказателства по делото. В случая съдът е обсъдил твърденията за материална облага на св. К. предвид безплатното обитаване от него на предоставеното на майка му семейно жилище и го е намерил за произволно и ненакърняващо достоверността на показанията му /тъй като е установено, че живее от 1-1,5година при майка си със съгласието на съпруга й предвид заболяването му от инсулинозависим диабет и хоспитализирането му в [населено място], при което е имал нужда от помощта й, а от друга страна, докато следва висшето си образование, свидетелят работи и помага на майка си както финансово, така и с грижите за децата/, като е посочил и, че показанията му не се опровергават от други доказателства по делото – напротив, подкрепят се косвено от показанията на социалния работник М. А. /която сочи, че пред нея и двете деца са споделяли, че пред тях баща им обижда майка им/, изслушването на по-голямото дете Г., от влязлото в сила съдебно решение и издадената въз основа на него заповед за защита от домашно насилие за извършено на 28.05.17 и 12.06.17 домашно насилие над ищцата от съпруга й /съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството, че първоинстанционният съд не бил взел предвид обстоятелството, че до издаването на заповедта се е стигнало отново само въз основа на показанията на св. К. – доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт, при което положение без значение е въз основа на какви събрани в съответното производство доказателства е взето решението, което е задължителен акт; същевременно първата инстанция по бракоразводния процес не се е позовала на показанията на този свидетел по другото дело, а го е разпитала и е ценила показанията му съвкупно с останалите доказателства по делото/.
Съдът е отразил, че по делото е установено–както от изслушването на голямото дете Г., така и от показанията на М. А., св.К., св.П. и социалните доклади, че бившата съпруга на касатора е всеотдайна и грижовна майка, децата я обичат, силно привързани са помежду си и не са се отделяли от нея, през продължилата вече повече от година фактическа раздяла на съпрузите те живеят с нея, по-големият им брат й помага както финансово, така и в грижите за тях, тя не ограничава контактите на децата с баща им. Осигурени са необходимите условия за психо-физическото им развитие и е налице емоционална връзка между децата и майката. Тя не ограничава контактите на децата с баща им, като по делото са налице данни, че малкото дете не желае да се среща с него, тъй като му е неприятно, че баща му вече не харесвал майка му. Същевременно бащата в присъствието на децата отправя нецензурни думи и обиди по адрес на майка им-което би могло да доведе до необратими последици за крехката им психика и да има за последица отчужденост на децата от майка им. От друга страна, като е съобразил възрастта, нивото на физическо и емоционално развитие и специфичните характеристики на децата (физически, психически, емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности), отношението им към родителя, на който не са предоставени родителските права, нуждата на всяко дете да расте в нормална семейна среда, като контактува с двамата си родители и по този начин получава възпитание, подкрепа, опит в различни житейски ситуации, като се предотвратява евентуално отчуждаване, необходимостта да се запази емоционалната и родова връзка на децата с баща им, като същевременно се отчита, че майката също има нужда от време за ежедневни контакти с децата, съдът е приел, че определения режим на лични контакти с бащата е подходящ. При тези обстоятелства, без да се отрича привързаността на децата към него и родителския му капацитет, съдът е намерил, че липсва основание за изменение на обжалваното решение.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „допустимо ли е първоинстанционният съд при произнасянето на своя акт да не обсъди в мотивите си свидетелските показания на които основава изводите си, и да не изложи мотиви защо кредитира едни и не дава вяра на други свидетели“ /реш.№.802/23.02.11 по г.д.№.1783/09, -. ГО, реш.№.401/11.01.12 по г.д.№.327/11, ІІІ ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно цитираната практика в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани; когато тези факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията. Въззивната инстанция не се е отклонила от така цитираната практика. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите, обясненията на социалния работник и данните от изслушването на по-голямото дете, които засягат спорния въпрос във връзка с предоставянето на родителските права-в това число като ги е съпоставил с останалите доказателства по делото. Изложил е и подробни мотиви защо кредитира казаното от св. К. – като преценката на показанията му отново е направена при съвкупното им тълкуване с останалите доказателства и при отчитане на възможността за евентуална заинтересованост. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна съдът не е отрекъл родителския капацитет на бащата и привързаността на децата към него, като, предвид всички доказателства е преценил, че най-добрия интерес на децата изисква упражняването на родителските парва да бъде предоставено на майката. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на децата, за който съдът следи и служебно.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.24/18.02.19 по г.д.№.290/18 на Окръжен съд Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: