1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 07.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1602 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 1373 от 30.07.2012г. по т.д.№ 1019/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. Въззивният съд е потвърдил Решението от 15.12.2011г. по т.д.№ 2546/2010г. на СГС, VІ т.о., 6 състав, с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК, че дружеството дължи на ищеца Г. Д. К. в качеството му на [фирма], [населено място], общ.П. сумата 138 335.50лв.-стойност на предоставени и незаплатени услуги по договор от 01.02.2007г., ведно със законната лихва от 18.06.2010г., за която е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 28116/2010г. на СРС, 77 състав.
В касационната жалба се поддържат основанията по т.1 и т.3 на чл.281 ГПК. Искането е, след допускане на касационно обжалване, обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по делото, алтернативно-отмяна на решението и отхвърлянето на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличието на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК по приложението на чл.410,ал.1,т.1 ГПК- заповедта за изпълнение била издадена за вземане над 25 000лв.- за сумата 138 355.50лв.: по фактури № 1173/31.08.2008г. за сумата 28 506лв., фактура № 174/30.09.2009г. за 28 158лв., фактура № 176/ 31.10.2009г. за сумата 30 351лв., фактура № 177/30.11.2009г. за 19 923лв., фактура № 179/31.12.2009г. за сумата 9 412.50лв., фактура № 180/31.01.2010г. за 9 852лв. и фактура № 183/28.02.2010г. за сумата 12 420лв., поради което искът за установяване на вземането въз основа на незаконосъобразно издадената заповед бил недопустим. Поддържа се, че въпреки недопустимостта на иска за установяване на вземане по заповед, която не отговаря на императивните изисквания на чл.410,ал.1,т.1 ГПК, въззивният съд не обезсилил първоинстанционното решение и не прекратил производството по делото, а постановил недопустимо решение, с което потвърдил постановеното за уважаването на установителния иск. Допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК е обоснована с Определение № 680 от 17.07.2012г. по ч.гр.д.№ 290/2012г. на ВКС, ІІ т.о. Без да е посочено в изложението, е приложено и Определение № 495 от 29.06.2011г. по ч.т.д.№ 508/2011 на ІІ т.о.
От насрещната страна Г. Д. К. в качеството му на [фирма] е постъпил отговор срещу допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащане на разноски по представения договор за правна защита и съдействие от 30.11.2012г.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Касационната жалба следва да бъде преценена като допустима-подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК.
Районният съд е бил сезиран с искане за издаване на заповед на изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 138 355.50лв. Посочените обстоятелствата, от които произтича вземането са: договор за услуги с механизация, протоколи за установяване и заплащане на натурални видове механизирани услуги, извършени в продължаващ седеммесечен период от началото на м. август 2009г. до края на февруари 2010г. и издадени съответно 7 броя фактури за помесечно остойностяване на предоставените през съответния месец услуги с механизация. Съгласно договора от 01.02.2007г., ищецът е поел задължението при поискване и съобразно нуждите на ответника да извърши на неговия обект ПСОВ, [населено място] услуги с автокран „Л. 3020”, автокран „Ка 100” и самосвал „Шкода” при договорени цени за осемчасова машиносмяна съответно за всяко съоръжение. Съгласно чл.3,ал.2, стойността на извършената услуга се отчита с двустранно подписани и подпечатани протоколи за количеството и обема на извършената работа, придружена с проформа фактура. Представените протоколи /двустранно подписани/ за установяване изплащането на натурални видове механизирани услуги визират извършените услуги със съответното съоръжение за всеки месец.
В резултат на издадената заповед за изпълнение от Софийски районен съд по ч.гр.д.№ 281165/10 на 77 състав и постъпилото от длъжника възражение, на основание чл.415 ГПК и чл.422 ГПК заявителят е предявил установителния иск за вземането си, в който аналогично на заявлението по чл.410 ГПК са изложени фактическите твърдения, от които то произтича при обща цена 138 355лв. Искът е уважен при безспорните факти за възникнало задължение на възложителя по договора за заплащането на възнаграждението след приемането на изработеното с двустранно подписаните протоколи за установяване и заплащане на натуралните видове механизирани услуги с посочени отделни видове услуги, единична и обща цена и подписаната между сраните спогодба от 06.04.2010г., в която касаторът е потвърдил съществуването на задължението си и е поел задължение за разсрочено плащане, чийто падеж е настъпил.
Касаторът-ответник не е навел в хода на разглеждането на спора пред първата и въззивната инстанция възражението си, че установителният иск е предявен при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на задължение с цена над 25 000лв. Сезирането на съдилищата и произнасянето от въззивната инстанция по този въпрос би било основание за допускане до касационна проверка при осъществяването на общата и допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК. Този довод се прави в касационната жалба и от него се извежда твърдението за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим иск.
При ненаведени от касатора възражения за недопустимост на предявения установителен иск във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК, възможността за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на постановеното решение на това основание е изцяло в правомощията на касационната инстанция, съгласно указанията по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният като правен въпрос от касатора не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване. Неотносимо е и позоваването на наличието на допълнителна предпоставка – с представените съдебни актове не е разрешен спор по същество- Определение № 429 от 29.06.2011г. на ВКС по ч.т.д.№ 508/2011г. на ІІ т.о., чийто предмет на произнасяне е във връзка с отказ за издаване на заповед да изпълнение, с което не е допуснато касационно обжалване и Определение № 680 от 17.07.2012г. по ч.т.д.№ 290/2012г., с което също касационното обжалване не е допуснато.
Упражнявайки правомощията си във връзка със служебно дължимата проверка за допустимостта на постановеното решение, съставът на ВКС приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. За да са налице предпоставките за това, следва да има вероятност въззивното решение да е постановено при такъв порок. Основание за такава преценка в случая не е налице.
Касаторът извежда твърдението си за недопустимост на решението като постановено по установителен иск, за съществуване на вземане, за което е издадена незаконосъобразна заповед по чл.410 ГПК. Предмет обаче на иска по чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК е установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а не преценка на правилността и законосъбразността на издадената заповед, която не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.
Становището на настоящата инстанция, че няма основание за преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение произтича и от обстоятелството, че спорът за съществуването на вземането е разгледан родово компетентен с оглед общата цена на иска съд-Софийски градски съд.
Предвид изхода на настоящото производство поисканите и доказани разноски на насрещната страна се дължат от касатора. На ответника по касационната жалба следва да бъде присъдена сумата 3500лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2012г., в който е отразено плащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1373 от 30.07.2012г. по т.д.№ 1019/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на ЕТ”ГДК-Такси Г. К., [населено място], общ. П. сумата 3 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.