O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 08.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 339 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5036/28.12.2009 година от К. К. А. от с. С. и З. М. С. от с. С.,чрез адв. Н срещу Решение Nо 247 от 23.11.2009 година по гр. в.. д. Nо 588/2007 год. на Смолянския окръжен съд, с което е обезсилено Решение Nо 408 от 09.08.2007 година по гр.д. Nо 325/2007 година на Смолянския РС по отхвърлените искове по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на 13 дка гора в м.”Ю” в ревир „К”, землището на с. В., община С. и производството е прекратено поради недопустимост на иска, и отчасти е оставено в сила решението на районния съд , с което са отхвърлени исковете си по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ , като неоснователни.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила по преценка по делото кои има ли заявено искане за възстановяване на гората от 13 дка, неправилно са ценени доказателства по други дело, с други страни, неправилно не се зачетоха гласните доказателства , установяващи родствената връзка със собствениците на имота С техните братовчеди – ищци по делото, след като липсват регистри, неправилно се цени доказателствената стойност на ангажираните доказателства и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК се обосновава с тезата , че процесуално правните въпроси как следва да се преценява доказателствената тежест на писмените доказателства в производството по реституция на гори, следва ли наличието или липсата на деклариране на исковите имоти в декларациите от 1949 година по Указ 537 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 година и издаденото във връзка с него Окръжно 694/1949 година да се постави като задължително условие за реституция наред с доказването с други налични писмени доказателства за право на собственост и съответно реституция , и представлява ли недекларирането по посочения по-горе ред достатъчно условие за настъпването по силата на закона на ефекта на одържавяване по силата на цитирания Указ и окръжно и съответно за отпадането на основанието за реституция, са разрешени неправилно. Противоречието на обжалваното решение със съдебната практика е свързано с неправилно прилагане на закона от материално правна и процесуално правна гледна точка, противоречива е практиката на различни състави на СмОС относно доказателствената сила на различните документи, удостоверяващи правото на собственост. Поддържа се, че е налице противоречива практика и неточно прилагане на закона на чл. 13 от ЗВСГЗГФ и § 1 , изр.последно от Окръжно Nо 694/1949 г. , тъй като решението на въззивния съд е постановено в противоречие с Решение Nо 400/23.07.2009 година по гр.д. Nо 2433/2008 година на V отд. Наред с цитираното решение на ВКС , се цитират като решения , противоречащи на обжалваното – Решение Nо 245 по гр.д. Nо 11/2008 г. на См. ОС, Решение Nо 407 по гр. д. Nо 391/2008 г. на СмОС.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответниците Д. г. с.- с. С., О. С., Р. управление на г. С. и О. с. „З” гр. С..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявения иск – установителен по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори, настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното Решение , окръжният съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, частично е обезсилил решение на районен съд по отхвърления иск на К. К. А. и З. М. С. по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ касаещ признаване на правото да се възстанови собствеността на гора от 13 дка в м.”Ю”, ревир „К” , землището на с. В., приемайки , че за тези гори има направено искане пред компетентния административен орган , а по отношение на останалите гори, окръжният съд е оставил в сила решението на първата инстанция , с което заявените искове по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ са отхвърлени , като неоснователни.
Решаващият и основен мотив на съда да приеме, че исковете не могат да се уважат е недоказаният от ищците факт на родствената си връзка с „братовчедите С. Б. ” и недоказаната идентичността на „братовчеди С. Б. ” с „н-ци на С. Б. ” т.е. точния кръг на лицата , на чието обобщени име/ братовчеди С. Б. / е имало записани гори по представената „партидна книга”- тетрадка Nо 5 на кооперативен ревир „К”. Наред с това , решаващият- въззивен съд е приел , че писмените доказателства за извлечение от партидна книга- Nо 5, не е годно доказателство да установи правото на собственост на посочените гори, съпоставено при преценката на доказателствата с липсата на декларации , според изискванията на Указ 537 и Окръжно 694.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК .
С разясненията на ТР 1/ 2009 година на ОСГКТК се приема , че разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК, изисква от касатора да формулира конкретен процесуално – правен или материално-правен въпрос , чието разрешение по конкретния спор , е обусловило постановения с обжалваното решение неблагоприятния за обжалващата страна резултат на делото.
Основният довод, обусловил изхода на спора по настоящото дело е този за неустановената родствена връзка между лицата ищци и тези лица , за които се твърди, че са техни общи наследодатели и съответни бивши притежатели на г. , предмет на иска. Поставените с изложението към касационната жалба въпроси биха били от посочената в чл. 280 ал.1 ГПК категория и биха могли да се ценят с оглед релевираните основания от гл.т. на допустимостта на касационното обжалване , само доколкото въпросът за родствените отношения не бе основен и единствено обуславящ негативния резултат по делото.
Релевираният процесуални въпроси се явяват необуславящи изхода на делото , тъй като дори и съдът да не ги бе осдъдил, крайният резултата не би бил променен. От друга страна , проблемите на доказването и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на гори, национализирани към 1948 година ,с оглед на уредените изрично доказателствени средства в ЗВСГЗГФ са уеднаквени с задължителната практика на ВКС с постановените решения по чл. 290 ГПК . При данните по делото и изложените от решаващият съд мотиви на обжалваното въззивно решение, и съпоставката с решаващите мотиви по представените като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК съдебни решение на съдилищата , настоящият състав намира , че липсва твърдяното противоречие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5036/28.12.2009 година от К. К. А. от с. С. и З. М. С. от с. С., заявена чрез адв. Н срещу Решение Nо 247 от 23.11.2009 година по гр. в.. д. Nо 588/2007 год. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: