ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 743
София, 10.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 75 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на М. К. П. от София срещу въззивното решение на СГС от 29.Х.2012г. по в.гр.д. № 4107/2012г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 08.ХІ.2011г. по гр.д. № 62485/2010г., с което са отхвърлени предявените от М.П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че въведената с допълнително споразумение клауза за срок за изпитване не е в нарушение на закона, тъй като заеманата от ищцата длъжност по това споразумение е различна от първоначалната. Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в срока за изпитване, като мотиви за преценката си за това работодателят не дължи.
В изложението на М. П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди, че константната съдебна практика на ВКС /сочи се, без да се представя, решение на ВС ІІІ ГО по гр.д. № 870/1993г./ била, че изявлението за прекратяване на договора със срок за изпитване ставало чрез писмена преценка на работодателя – несправяне на страната с поетите задължения, каквато преценка не била направена. Всички изброени факти сочели, че първоначалното правоотношение не е прекратено, следователно било налице окончателно приемане на работа към 14.VІ.2010г.; налице лбил договор /първоначалния/ с анекс към него; клаузата за срок за изпитване в допълнителното споразумение била нищожна на основание чл.74 ал.1 КТ, подобна клауза противоречала и на решение на ВКС ІІІ ГО № 98/04.ІV.2000г. по гр.д. № 1083/33г. /не представено/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касаторката материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 и следв. ГПК, предмет на решение № 11/24.І.2012г. по гр.д. № 1783/2010г. ІV ГО, с което е прието, че независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора. Настоящият състав напълно споделя тази практика. При това положение и тъй като останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 ГПК, се налага извод, че не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-а състав, № 7001/25.Х.2012г. по гр.д. № 4107/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: