2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 11.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 867/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Цв.З.-пълномощник на М. Г.,Д. Г.,С. Г.,Г. Г.,Ц. Г.,С. пантелеев,Е. П.,К. С.,В. Б. и А. М. и по касационна жалба на адв.Б.М.-пълномощник на Й. Й. срещу въззивно решение № 200 от 08.04.2011 год.на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 883/2010 год.,с което е потвърдено решение № 152 от 20.07.2010 год.по гр.д.№ 399/2006 год. на Районен съд – Костинброд,с което е извършена съдебна делба и на основание чл.292 ГПК/отм./ са разпределени допуснатите до делба земеделски земи,възстановени на наследниците на Г. Г. С. по реда на ЗСПЗЗ.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с ППВС № 7/1973 г.,ТР № 63/65 год. и ТР № 61/1972 год.тъй като въззивният съд при постановяване на решението си не е обсъдил всички доводи и доказателства,поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл.292 ГПК/отм./,вместо да извърши делбата по колена,която ще бъде съобразена и с постигната доброволна делба между страните.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят Й. Й. сочи бланкетно основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по два въпроса – допустимо ли е участие на умрял съделител в делбата и допустимо ли е да се разглежда делото при неявяване на съделител и негов процесуален представител.
Ответникът К. Л.,чрез пълномощника си адв.М.Ц. е депозирал писмен отговор,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба .
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд,въззивният съд е приел, че единствения законосъобразен начин на извършване на делбата е чрез разпределение на имотите между съделителите по реда на чл. 292 ГПК/отм./,без теглене на жребий тъй като допуснатите до делба имоти са повече от броя на съделителите и следва да бъдат разпределени така,че всеки от тях да получи отделен реален дял,а освен това не е било налице и изрично изявление за разпределяне в общи дялове по колена.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК не е налице,тъй като в настоящия случай имотите са достатъчно на брой да може всеки съделител да получи самостоятелен реален дял,поради което даденото разрешение в обжалваното решение не е в противоречие в трайната практика на ВКС.При избора на способ за извършване на делбата съдът се е съобразил с постоянната практика,включително и с даденото в ППВС № 7/73 год. ,ТР № 63/65 год. и ТР № 61/1972 разрешение ,съгласно която съдът разпределя имотите без да тегли жребий,като съобрази всички обстоятелства,имащи отношение към невъзможността или неудобството от жребието.В разглеждания случай делбата е извършена именно по реда на чл.292 ГПК/отм./и изложения по-горе принцип е възприет и от въззивния съд,с оглед на което не би могла да се сподели тезата на касатора,за наличието на предпоставките по т.1 за допускане на касационно обжалване.Твърдението,че съдът е разпределил имотите произволно,без да се съобрази с постигната доброволна делба между страните,с оглед по-удобното им ползване,както и допускането до делба на имот,който не е съсобствен,като обосновка на основанието по т.1 за допускане на касационно обжалване е ирелевантно.За страните по делото е преклудирана възможността да излагат доводи и възражения за неправилност на съдебното решение,с което е допусната съдебната делба на процесните земи при посочените квоти от съделителите.За първи път се навеждат твърдения за извършена доброволна делба между страните едва в настоящата инстанция.Представената такава нсяма такъв характер,тъй като не е извършена в съдебно заседание до приключване на висящото въззивно производство,както и не е нотариално заверена.Освен това тя не е подписана и от всички съделители.
Не е обосновано и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не е посочено какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 200 от 08.04.2011 год.на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 883/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :