О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2041 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на А. П. П. чрез адвокат А. П. от АК–Велико Търново срещу решение № 8 от 09.01.2019 г. по в.гр.д. № 396/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, в която се отменя решение от 23.05.2018 г. по гр.д. № 4/2018 г. на Окръжен съд Русе и се отхвърля предявения иск от А. П. П. против МОБАЛ „Д-р С. Черкезов” АД за обезщетение на неимуществени вреди над 40 000 лева със законните лихви от 13.06.2014 г. до изплащането на сумата, и по насрещна касационна жалба на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов” АД, представлявана от д-р С. Ф., чрез адвокат К. А. АК–Велико Търново срещу въззивното решение в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД до размера от 40 000 лева. Решението е постановено при участие на подпомагащите страни ЗД „Бул Инс” АД, Т. В. Ц., С. Л. К., А. С. П., В. Р. Х., Г. С. Г., Д. В. Д., и О. Ц. И..
Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по отношение размера на обезщетението, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос: При обезщетяване на вреди от причинена смърт на плода на бременна жена, как следва да се прилага критерия справедливост при определяне на болките и страданията?
От МОБАЛ „Д-р С. Черкезов” АД, представлявана от д-р С. Ф., чрез адвокат К. А. АК–Велико Търново е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и е подадена насрещна касационна жалба срещу решението в осъдителната му част с твърдения за нарушение на материалния закон. В изложение към тази жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът да кредитира на общо основание експертното заключение, дори и тогава, когато не е оспорено от страните в производството или е следвало да го прецени в контекста на всички доказателства по делото? Изложени са съображения, че решението противоречи на съдебната практика на Върховния касационен съд.
От подпомагащите страни ЗД „Бул Инс” АД, Т. В. Ц., С. Л. К., А. С. П., В. Р. Х., Г. С. Г., Д. В. Д., и О. Ц. И. не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото се доказват пропуски и нарушения на Стандарта по акушерство и гинекология от 2009 г. на лекарския екип още при приемане на бременната жена в лечебното заведение до момента на оперативно раждане, констатирани в протокола на ИА„Медицински одит” към МЗ, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, приета от съда. Смъртта на нероденото е причинило болки и страдания с висок интензитет, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, а справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 40 000 лева.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези фактически и правни изводи на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД. Мотивите на решението обективират волята на съда по предявения иск за обезщетение, без да се нарушава обема на дължимата защита и съдействие, поради което позоваването на очевидна неправилност при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и съблюдаване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в случая, не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, доколкото липсват аргументи в изложението на касатора, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно дадените разяснения в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът трябва не само да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да определи рамките, в които Върховния касационен съд следва да селектира касационната жалба, с оглед допускането й до разглеждане по същество, но и да обоснове наличието на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая, касаторът формулира въпрос, без да обоснове хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а след като липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона във връзка с исковете за непозволено увреждане, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отделно от изложеното, в задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с Постановление № 7/29.12.1958 г. на Пленум на Върховния съд се приема, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като отговорността не произтича от вината на лицето възложило работа, а от противоправното поведение на лицето, на което е възложена работата. Само ако се установи, че изпълнителят не е причинил никаква вреда или вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, възложителят може да се освободи от отговорността за вреди. В случая, въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение за правния спор и въз основа на тях е формирал извод, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника, тъй като са установени пропуски и нарушения в Стандарта по акушерство и гинекология от 2009 г., от приемане на ищцата в лечебното заведение до момента на пристъпване към раждане, когато плодът вече не е имал сърдечна дейност. В тази връзка, поставеният в насрещната жалба въпрос за оценка на заключението на вещото лице и задължението на съда да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, също не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като изводите за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства по въпроса за отговорността по чл.49 ЗЗД във връзка с претенцията за обезщетение на вреди от противоправните действия и бездействия на служителите в лечебните заведения, когато е необходимо изслушване на вещо лице със специални знания в областта на медицината, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на касационното обжалване. От друга страна, въззивният съд е съобразил съдебната практика, според която нормите на непозволено увреждане се прилагат както за физическите, така и за юридическите лица и се основават на общия принцип да не се вреди другиму, а отговорността за поправяне на вредите от деликт следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и в случаите на причиняване на вреди чрез накърняване на имуществото, правата, телесната цялост или психическото състояние на човек, т.е. при всяка външна проява на общото правило да не се вреди другиму. В случая, ищцата търси отговорност от лечебното заведение като работодател, за противоправните действия и бездействия на негови служители, във връзка с изпълнение на възложената им работа, т.е. за натоварените от него медицински лица и екипи, когато с поведението си те са се отклонили от утвърдените норми за добра медицинска практика. Изводите на съда не са в противоречие със съдебната практика на ВС и ВКС, формирана с цитираното ППВС № 7/29.12.1958 г. и ППВС № 9/1966 г., поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8/09.01.2019 г. по в.гр.д. № 396/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.