6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр.София, 25.10.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2806 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.03.2016 г. по гр.д. № 75/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е уважен частично до сумата от 15 000 лева иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П.Р.Б., чрез процесуалния си представител поддържа основания за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е спазил критерия за справедливост и не е отчел относимите факти, които обуславят по-нисък размер на обезщетението, а също така не е изложил достатъчно мотиви относно тези обстоятелства. Поддържа се, че в обжалваната част на решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Жалбоподателят – В. А. Г., чрез процесуалния си представител адв. Т. П. К. изразява становище за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като сочи, че неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване, а се изразяват в болките и страданията или други накърнени неоценими блага, каквото е човешкото здраве. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на въпроси, които въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П.Р.Б.да заплати на В. Г. сума в размер на още 5000 лева /разликата над 15 000 лева до 20 000 лева/ като обезщетение за неимуществени вреди – вследствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпления по чл. 123 НК, ведно със законната лихва върху сумата от 31.05.2011 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Със същото решение са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери.
От доказателствата по делото въззивният съд е установил, че с постановление от 31.05.2011 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК. Наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по внесения на 30.08.2008 г. обвинителен акт против ищеца за извършено от него на 28.10.2008 г. престъпление по чл. 124, ал. 4 във вр. ал. 1 НК /за това, че на 28.10.2008 г. е причинил смъртта на дете от мъжки пол – Е. Г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – лекарска практика, представляваща източник на повишена опасност. С присъда № 32/12.12.2011 г. по НОХД № 479/2011 г. на ОС Шумен – В. А. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение за посоченото престъпление по чл. 124, ал. 4, вр. с ал. 1 НК. След обжалване на присъдата пред Великотърновския апелативен съд, същата е отменена, като делото е върнато за повторното му разглеждане от Шуменския окръжен съд поради констатирани процесуални нарушения. Окръжният съд е постановил отново осъдителна присъда, потвърдена от апелативния съд, но отменена при касационно обжалване пред ВКС. Делото е било върнато на въззивния съд, пред който същото е приключило с окончателна оправдателна присъда. С оглед изложеното, въззивният съд е констатирал, че наказателното производство срещу ищеца е проведено за период от 31.05.2011 г. до 14.11.2014 г. и е продължило 3 години и 7 месеца. При тези обстоятелства съдът е приел, че повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление, но по време на продължилото над разумния срок наказателно преследване ищецът е бил притеснен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитирането на доброто му име и авторитета му като млад обещаващ лекар – специалист. Повдигането и поддържането на обвинение в извършено престъпление, широкото разгласяване на обвинението, постановяването на две осъдителни присъди, продължилото значителен период от време наказателно преследване са унижили ищеца и са накърнили достойнството и професионалната му чест. В резултат ищецът е изпитал тревога от евентуалното осъждане и стрес с водещи вегетативни прояви – тревожност, вътрешно напрежение, безпокойство, загриженост, нервност; променили са се е ходът на ежедневието му, професионалното му развитие и реализация. Прието е, че тези негативни вреди не бяха настъпили ако е била направена своевременна и точна преценка от органите на Прокуратурата – че не се касае за извършено престъпление. Същевременно е съобразено, че обичайно обвиненията за вреди, причинени от лекарска грешка имат особен обществен резонанс. Именно поради тази причина и в настоящия случай обществения отзвук е бил много широк и отразяването му в медиите допълнително е създало условия за възбуждане на негативно отношение спрямо ищеца.
Съобразявайки всички обстоятелства съдът е счел, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на общо 20 000 лева, който е достатъчен по размер за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе.
В писмено изложение по чл. 284, ал.3 ГПК, от страна на жалбоподателя П.Р.Б. се поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства при определяне размера на обезщетението и да изложи собствени мотиви както и за параметрите за отговорност, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК от страна на жалбоподателя В. А. Г., чрез процесуалните си представители поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: какво представляват обичайните вреди и какво е тяхното цифрово изражение и какво представлява общоприетия критерий за справедливост и той един и същ ли е със съдийския критерий за справедливост. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не представя съдебна практика.
По жалбата на Прокуратурата на РБ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от Прокуратурата на РБ първи въпрос относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства при определяне размера на обезщетението и да изложи собствени мотиви. Това питане на страната почива на оплакването, че съдът при непълни мотиви е обективирал правораздавателната си воля като е формирал същите без да оцени надлежно и в пълнота относимите по делото факти и обстоятелства, обуславящи размера на справедливото обезщетение, а именно – че ищецът Г. сам е избрал да не упражнява специалността „акушерство“, като това право не му е било отнето вследствие на воденото наказателно преследване; че продължителния период на наказателния процес се дължи на грешки на съдилищата; че при проведено психиатрично изследване на ищеца от него е било искано да сравнява преживяванията си по време на процеса със събития, които не е преживявал; че липсват доказателства прокуратурата да е разгласявала в медиите информация относно воденото наказателно производство. Настоящият състав не приема тези доводи на страната. Макар и предявен в исковата молба, фактът на неупражняване на професията „акушерство“ от ищеца, не е обсъждан от въззивния съд като обстоятелство, обусловило по-висок размер на дължимото обезщетение. Освен това, неупражняването на посочената професия е следствие на личен избор, извършен под въздействието на психически преживявания и на промяната отношението към обществото към неговото професионално име и чест, които са в причинна връзка с повдигането на обвинението. На следващо място, в мотивите на решението не е изрично отречена ролята на съда за забавяне на наказателното производство и продължаването му над разумния срок. Независимо, че наказателното производство се е забавило в съдебна фаза, същото е последица от повдигането на обвинението и предаването на съд на обвиняемия от прокуратурата. В тази насока въззивният съд ясно е подчертал, че негативните вреди, които е претърпял ищецът, не биха настъпили „ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на П. – че не се касае за извършено престъпление“. Съдът е възприел извод за преживени болки и страдания от ищеца от съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително гласните доказателства и показанията, дадени от свидетелите в съдебно заседание. За да обоснове връзката на установените факти с размера на присъденото обезщетение, съдът е обсъдил приложимия критерий за справедливост, като е изброил правнорелевантните обстоятелства за определяне на размера на обезщетението на неимуществените вреди – тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. – наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, сроковете на провеждането му и т.н. В тази насока в решението се съдържа позоваване на постановките на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС като е изложено схващането на съдебната практика за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не на последно място, съдът е анализирал обстоятелството, че обичайно обвиненията за вреди, причинени от лекарска грешка, имат особен обществен резонанс и това е причината общественият отзвук в случая да е бил широк, като отразяването му в медиите допълнително е създало условия за възбуждане на негативно отношение спрямо ищеца. Горното е отчетено при определяне на размера на обезщетението за претърпените вреди, като съдът е потърсил справедливия баланс, който да изразява приноса на прокуратурата към вредоносните последици и следователно нейната отговорност за тях, а също и приносът на други фактори, като ниското правосъзнание на обществото, което съдейства за по-шумното и широко отразяване на подобни случаи в медиите преди да е постановена влязла в сила осъдителна присъда. При тези съображения не може да се приеме, че въззивният съд е дал отговор на поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС , тъй като е формирал волята си при анализира напълно всички обстоятелства, които обуславят крайния размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Така установената практика не е неправилна , поради което не се налага да бъде променяна или изменена като бъде допусната касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По жалбата на В. Г..
По въпроса, поставен в приложеното към жалбата на В. Г. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, а именно – какво представляват обичайните вреди и какво е тяхното цифрово изражение и какво представлява общоприетия критерий за справедливост и той един и същ ли е със съдийския критерий за справедливост, касационно обжалване също не следва да бъде допуснато. Жалбоподателят е посочил и представил към жалбата си съдебна практика, която дава отговор на тези въпроси. При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не е приложил субективни виждания, а е отразил общите схващания в съответствие с които по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. В този смисъл съдът е постановил решението си в съответствие с цитираната от касатора практика, намерила израз в решение №55/11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2012 г. на ВКС, IV г.о. въззивният съд не е възприел извод, различен от застъпеното в практиката разбиране, че неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение се определя въз основа на принципа на справедливостта в съответствие с формираното вътрешно убеждение на съда.
Въпросът на жалбоподателя, в частта му, с която се пита дали съдийския критерий за справедливост съвпада с обществения критерий за справедливост, няма обуславящо значение за изхода на делото. Въззивният съд не е провел такова разграничение, не е отделил единия от другия, а напротив, както беше посочено, е приложил обществения критерий за справедливост съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК и е изброил надлежно съответните фактически обстоятелства, на които е основал преценката си. Съдът е изложил мотивите си, като е съобразил и цитирал Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Върховния съд, в което се приема, че справедливостта не е абстрактно понятие, а има конкретно съдържание и че размерът на неимуществените вреди се определя след като се преценят редица конкретни обстоятелства. В този смисъл съобразен е единствено обективния, обществен критерий за справедливост, а не субективен или „съдийски“ критерии. Такъв собствен критерий съдът не е извел в решението си. Положението, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът изхожда и от собственото си вътрешно убеждение не обуславя противоречие с цитираната от жалбоподателя практика и не предполага отграничаването на „съдийския“ от обществения критерий за справедливост. Установената практика не е противоречива, нито е неправилна, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК разноските следва да останат за страните така както са направени.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2016 г. по гр.д. № 75/2016 г. на Апелативен съд – В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: