О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 743 ,
гр.София , 27.07.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 706/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Г. Д. Н. е подала касационна жалба срещу решение № 2090 от 15.12.2009 г. по гр.д. № 451 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 състав , с което е оставено в сила решение № 88 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 4300 от 2007 г. на П. районен съд,10 състав и е осъдена на основание чл.108 от Закона за собствеността да възстанови собствеността и предаде владението на жилище с площ от 85 кв.м., заемащо целият първи етаж от триетажната жилищна сграда, изградена в У. ІІ-155 в кв.133 по плана на [населено място], [улица]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Правят се оплаквания , които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото счита, че допускането на касационното обжалване би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя въпросите : “налице ли е правен интерес за касаторката да атакува продажбата по която тя не е страна като нищожна , поддържайки , че е сключена от сина й като обезпечение за получен от него заем; допустима ли е събирането на гласни доказателства за установяване, че сделката е сключена като обезпечение за заем и на последно място възможно ли е придобиване на правото на ползване на оригинерно основание. По така поставените въпроси касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС и представя съдебни решения.
Ответника Р. П. К. е представил възражение, в което излага аргументи за недопускане на касационната проверка на решението защото счита, че касираният акт е съобразен с трайната съдебна практика.
Ответниците В. Г. Н., Г. П. Н. и В. П. Н. не са представили отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Г. Д. Н. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.3 ГПК.
В изложението касаторката твърди, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , но не посочва по кой застъпен в решението правен въпрос се налага промяна на съдебната практика , нито пък посочва въпрос по който липсва такава. Напротив, представяйки решения на ВКС подържа, че Пловдивския окръжен съд се е отклонил от практиката на ВКС.
Пловдивския окръжен съд е уважил предявеният от Р. П. К. ревандикационен иск срещу Г. Д. Н. , В. Г. Н., Г. П. Н. и В. П. Н. за жилище с площ от 85 кв.м., заемащо целият първи етаж от триетажната жилищна сграда, изградена в У. ІІ-155 в кв.133 по плана на [населено място], [улица] защото е намерил, че ищеца е собственик който се легитимира с н.а. № 118, т.06, рег. № 9151, н.д. № 979 от 2007 г. , а ответниците го държат без правно основание. Направеното правопогасително възражение от всички ответници, че сключената сделка не е породила вещно- транслативен ефект защото праводателя на К. не е бил собственик не е установено. Праводателя на ищеца е А. К. М. , която е получила имота по договор за покупко -продажба от покойния П. Н. Н./ син на касаторката/ и неговата съпруга В. Г. Н. с н.а. № 147, т.06, рег.5924, н.д. № 854 от 2005 г. Няма спор , че продавачите по този договор са били собственици. Възражението , че този пъри договор за продажба е нищожен защото е сключен като обезпечение за получен кредит, т.е. в хипотезата на чл.152 ЗЗД не е установено. Единствено ответницата В. Г. Н., която е и продавач по сделката твърди ,че е налице такова съглашение . Това нейно възражение не е подкрепено с писмени доказателства , в каквато насока е изискването на чл.164, т.5 ГПК и чл.165, ал.2 ГПК.
Касаторката е направила и правопогасителното възражение, че ползва жилището на правно основание по реда на придобито по оригинерен начин право на ползване от предходния собственик. Въззивният съд е приел че това възражение не е било установено от разпитаните по делото свидетели.
От изложеното се установява , че при постановяване на решението Пловдивския окръжен съд се е ръководил от трайната съдебна практика формирана по отношение допускане на свидетелски показания при условията на чл. 164 и 165 ГПК , както и по отношение на установяване на съглашение по реда на чл.152 ЗЗД и по придобиване на оригинерно основание на вещното право на ползване. Промяна на съдебната практика по посочените въпроси не се налага.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2090 от 15.12.2009 г. по гр.д. № 451 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: