2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 28.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 694/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Л. Т. Т. от[населено място] е подала частна жалба срещу определение на ВКС, трето гражданско отделение по гр. д. № 523/2010 г., с което е върната касационната й жалба срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3742/2005 год. и е прекратено производството на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ц. З. от[населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Връщането на касационната жалба на Т. срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3742/2005 г. е разпоредено от състава на касационния съд по съображение, че жалбата е просрочена – подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК. Съдът е констатирал, че Т. е била редовно известена за въззивното решение на 31. 8. 2009 г., срокът за обжалването му е изтекъл на 30. 9. 2009 г., сряда, присъствен ден, а касационната й жалба е подадена на 22. 1. 2010 год. или повече от четири месеца след изтичане на срока за подаване на касационна жалба. Другият състав на касационния съд не е взел предвид обстоятелството, че съобщение за въззивното решение е било изпратено на пълномощника на Т., но на погрешен адрес, като е приел за достатъчен фактът на съобщаване на решението лично на страната.
Изводите и определението на другия състав на касационния съд са правилни.
Въззивното решение от 19. 6. 2009 г. по гр. д. № 3742/2005 г. на СГС е съобщено на жалбоподателката Т., чрез връчване лично на нея, удостоверено от длъжностното лице и от самата нея чрез полагане на подписа й на разписката за връчено съобщение – л. 54 от досието на гр. д. № 3742/2005 год. Вярно е, на тази разписка липсва изписване на цифрите, с които се обозначава годината като част от датата, но този технически пропуск не може да се счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е накърнило по един непреодолим начин правата на жалбоподателката. Фактът, че тя е подписала разписката и е приела връчването на съобщението по този начин, показва, че посоченият пропуск не е бил от съществено значение за нея. Касационната жалба на Т. е била подадена на 22. 1. 2010 год. и като се има предвид календарната хронология на времето, е очевидно, че съобщението за въззивното решение, постановено на 19. 6. 2009 г. е получено на 31. 8. 2009 год.. При тези фактически обстоятелства другият състав на касационния съд обосновано е приел, че касационната жалба на Т. е подадена след изтичане на предвидения в закона срок за подаване на касационна жалба и правилно е постановил тя да бъде е върната като просрочена.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 18. 10. 2010 г. по гр. д. № 523/2010 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: