2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 30.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 235 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т…. – П. (ТЦПП-П.) към [фирма] срещу решение № 399/10.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 660/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 494/28.06.2016 г. по гр. дело № 4338/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, са уважени, предявените от Д. Г. С. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено с акт за прекратяване на трудово правоотношение № ЛС-219/04.11.2015 г. на директора на Поделението за пътнически превози – П. (ППП-П.) към [фирма], ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар” при касатора и последният е осъден да му заплати сумата 2 912.12 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2015 г. до окончателното ? изплащане, като за разликата над тази сума до претендираните 3 494.46 лв. този иск е отхвърлен, като погасен чрез прихващане с изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размера на тази разлика; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявени (неподдържани) срещу касатора-ответник искове, както и за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) налице ли е поправка на исковата молба, когато ищецът я предявява срещу един ответник, който с отговора на исковата молба оспорва своята пасивна процесуална легитимация, и с уточняваща молба ищецът посочва друг ответник, или е налице замяна на страна по чл. 228 от ГПК; 2) длъжен ли е съдът да постанови нарочно определение за това кой е надлежният ответник в процеса, при положение, че с исковата молба е посочен един ответник, с уточняваща молба е посочен друг ответник, а в първото по делото заседание ищецът с писмена молба заявява, че поддържа исковата молба срещу първоначалния ответник, и допустимо ли е постановеното от съда решение срещу втория ответник, при направеното изрично изявление от ищеца в откритото съдебно заседание, исковете да се считат насочени срещу първоначалния ответник; и 3) налице ли са условията (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, когато при възстановяване на работника на работа е налице невъзможност той да получи карта за предварителен медицински преглед, която да удостоверява, че е годен да бъде допуснат до работа, съответно – съществува обективна невъзможност той да престира труд, аналогично на случаите при отнет лиценз, разрешение, свидетелство за правоспособност и др., и трудовото правоотношение не може да бъде прекратено законосъобразно на никое от останалите основания в КТ. По отношение на първия процесуалноправен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 221/10.06.2015 г. по търг. дело № 3030/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, а по отношение на останалите два правни въпроса – допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Г. С. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
С влязло в сила съдебно решение е отменено предходно уволнение на ищеца и той е възстановен на процесната длъжност „водач на електрокар” при [фирма], поради което с исковата молба по настоящото дело исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ първоначално са предявени срещу дружеството. С отговора на исковата молба последното е оспорило исковете като недопустими срещу него – предявени срещу ненадлежен ответник, тъй като поради настъпили междувременно структурни промени в дружеството, работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е ППП-П., със заповед на директора на което поделение ищецът е бил допуснат до работа на процесната длъжност в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, като директорът на поделението е издал и акта, с който е извършено процесното по настоящото дело уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. След постъпването на отговора първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да посочи надлежен ответник, като съобрази кой е работодателят му по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В изпълнение на тези указания, ищецът е подал писмена молба, с която е посочил, че негов работодател и ответник по делото е ППП-П. към дружеството. Отговор на така уточнената искова молба е подаден от касатора ТЦПП-П. – правоприемник на ППП-П. (поради нови структурни промени в дружеството), като жалбоподателят ТЦПП-П. е посочен като ответник и в доклада по делото на районния съд. С нова писмена молба ищецът е заявил, че поддържа исковете си срещу първоначалния ответник – дружеството, а при условията на евентуалност – и срещу касатора ТЦПП-П.. В първото по делото заседание, за което са призовани жалбоподателят-ответник и ищецът, последният отново е уточнил, че поддържа исковете си срещу дружеството, по съображения, че то е негов работодател съгласно влязлото в сила съдебно решение. Дружеството не е призовано и не е взело участие и в следващото открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене и са проведени устните състезания между ищеца и касатора-ответник, като с първоинстанционното решение (както вече беше посочено, потвърдено с въззивното) исковете са уважени срещу последния.
При тези обстоятелства по делото, в мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд е намерил за неоснователни, направените и с въззивната жалба на касатора ТЦПП-П., оплаквания и доводи за недопустимост на исковете, като неподдържани от ищеца, респ. – непредявени срещу него, както и за нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция при замяна на ответника, за каквато не е дадено съгласие по чл. 228 от ГПК. В тази връзка въззивният съд е приел, че макар след направеното уточнение на ответника, ищецът да е заявил, че подържа исковете против първоначалния ответник, то първоинстанционното производство е проведено именно срещу ответника, който има качеството на работодател. Също в тази връзка са изложени съображения, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието ? съдът следи служебно, и ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност, чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. С оглед на това въззивната инстанция е намерила, че първоинстанционният съд е предприел надлежните действия и делото се смята висящо пред надлежния съд от деня на подаване на молбата, а поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването ? съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че с така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, двата изведени от касатора процесуалноправни въпроса, свързани с оплакването му за недопустимост, са разрешени от окръжния съд в пълно съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС, намерила израз и в посоченото в изложението на жалбоподателя, решение № 221/10.06.2015 г. по търг. дело № 3030/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, в което е прието следното: Искът се счита за предявен с постъпване на исковата молба в съда и от този момент образуваното дело е висящо пред сезирания съд, по арг. на чл. 125 ГПК. Ищецът определя страните в процеса – от чие име и срещу кого се предявява иска. Процесуалната легитимация на страните в процеса следва единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу надлежния ответник, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума, отнасящо се до процесуалната легитимация на страните, съдът е задължен да остави исковата молба без движение, за да се избегне постановяването на недопустимо решение. Според правната теория и съдебна практика отстраняването на всяка констатирана от съда нередовност е поправка на исковата молба (така т. 5 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 446 по гр. дело № 1089/2010г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Това следва от изричната разпоредба на чл. 129, ал. 5 ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
В изложението си жалбоподателят неоснователно цитира и се позовава на неотносимата в случая част от отговора по чл. 290 от ГПК в това решение на ВКС, в която е разгледана хипотезата на иск, предявен срещу ответник, който не притежава материалната легитимация да отговаря по него, каквато хипотеза не е обсъдена в обжалваното въззивно решение и не е налице в случая, като не е визирана и в двата процесуалноправни въпроса, формулирани от касатора.
Възприетото от въззивния съд разрешение на същите е в пълно съответствие и с разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС и в мотивите към т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с приетото по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 467/08.01.2013 г. по гр. дело № 1565/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и с приетото по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК в определение № 73/15.02.2015 г. по ч. гр. дело № 530/2012 г. на I-во гр. отд. на ВКС, като последното дава най-ясен отговор на първия въпрос, а именно: Съгласно чл. 101 ГПК съдът има задължението служебно да следи за надлежното извършване на процесуалните действия. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск, когато при проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че искът е предявен срещу лице, което е чуждо на правния спор, така както е индивидуализиран с основанието и петитума на иска, той е длъжен да укаже на ищеца да насочи иска си срещу надлежен ответник. В тази хипотеза посочването на лице, различно от първоначално посочения в исковата молба ответник, не представлява замяна на страна и правилата на чл. 228 ГПК не намират приложение. С насочването на иска срещу надлежния ответник не се създава ново процесуално правоотношение, а се отстраняват процесуалните пречки за развитие на процеса и разглеждане на спора по същество.
От горното е ясно, че и в случая не е налице замяна на ответника по чл. 228 от ГПК, а с уточнителната си молба – в изпълнение на указанията на съда, ищецът е поправил исковата си молба по реда на чл. 129 от ГПК, като е насочил исковете си по чл. 344, ал. 1 от КТ срещу надлежния ответник – касатора ТЦПП-П. (правоприемник на посоченото в молбата ППП-П.), който е процесуално легитимиран да отговаря по тези искове съгласно чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на КТ, и срещу когото допустимо се развило производството, както е приел въззивният съд – в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС. При това положение, последващото посочване от страна на ищеца на касатора ТЦПП-П. като евентуален ответник, респ. – на дружеството като главен такъв, а след това – в откритото съдебно заседание – че поддържа исковете само срещу последното, е без правно значение, след като дружеството не е процесуално легитимирано да отговоря по тези искове, за което съдът следи служебно, поради което не го е призовавал по делото, и след като ищецът не се е отказал и не е оттеглил исковете си срещу надлежния ответник – касатора ТЦПП-П., който е посочен като такъв в доклада по делото на първоинстанционния съд.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска по двата процесуалноправни въпроса в изложението на жалбоподателя, които са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не са налице наведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 4 и мотивите към тях от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като не е налице и хипотезата по т. 1 – in fine от същото тълкувателно решение – за допускане на касационното обжалване с оглед проверка процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, тъй като не е налице вероятност то да е недопустимо.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване и по формулирания от касатора материалноправен въпрос. В решение № 99/05.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, като правилно е възприето разрешението, че невъзможността на работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор, дължаща се на болестно състояние или друго увреждане на здравето, не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ; тази невъзможност е основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, но само ако невъзможността е установена със заключение на ТЕЛК. Същото разрешение на въпроса е възприето и в обжалваното въззивно решение, при изложени подробни съображения в тази насока и при препращане по реда на чл. 272 от ГПК към, също подробните мотиви на първата инстанция по делото.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната инстанция, в размер 850 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 399/10.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 660/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд;
ОСЪЖДА Т…. – П. към [фирма] да заплати на Д. Г. С. сумата 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.