4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 31.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 578 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С., против определение № 242 от 21 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 481 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила решение № 225 от 26 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 4159 по описа на районния съд в гр. Варна за 2010 г. за допускане на съдебната делба на недвижим имот между частния жалбоподател и Д. К. А., К. А. К. и С. К. И. – тримата от [населено място].
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото не е вярно възприетото от съда, че молителят е узнал за решението по допускането на делбата в началото на 2012 г. – решението не е съобщено на дружеството на 24 февруари 2011 г. при условията на чл. 50, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, тъй като призовкарят е събрал сведения от съседка на другия апартамент, че жена, говореща на руски език, е напуснала, а не че фирмата е напуснала адреса; евентуалното напускане на О. К. не е равнозначно на напускането на адреса от страна на дружеството; призовкарят дори не е говорил с наемателите, а черпи сведенията си от неясно кой съсед; по това време О. К. се лекувала в чужбина, но това не означава, че фирмата е напуснала адреса и че няма кой да получи документите; за да се приложи чл. 50, ал. 2 ГПК следва предварително да се изключат всички други начини на връчване – лично, чрез лепене на уведомление и т.н. и всестранно да се изследва от призовкаря на напускането на адреса от фирмата, което да е подкрепено с факти; съдът неправилно приема, че участието на упълномощен адвокат е равнозначно на узнаване на решението – към датата на упълномощаването на адвоката дружеството е било представлявано от двама управители и то само заедно, поради което пълномощното на адвоката е невалидно и не може да породи своето действие, макар съдът да го е приел като процесуален представител на дружеството; няма данни за узнаване на решението преди началото на 2012 г., поради което молбата за отмяна е допустима; О. К. е била на лечение в чужбина и при връщането й през м. май 2011 г. не е била допусната в страната.
Ответниците Д. К. А., К. А. К. и С. К. И. – тримата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. Т., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, сочат доводи за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение състав на гражданската колегия на ВКС приема, че молбата за отмяна се основава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но е недопустима, защото решението е съобщено на молителя при условията на чл. 50, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК на адреса, вписан в търговския регистър – призовкарят не е открил представител на дружеството, нов адрес не е вписан в регистъра, поради което съдът е приложил съобщението към делото и е счел, че то е редовно връчено; във втората фаза на делбеното производство е участвал и адвокат, който е изразил съгласие за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, като отношенията между съдружниците в дружеството са ирелевантни за обстоятелството относно узнаване на решението, чиято отмяна се иска; този извод е същият и към датата на съобщаване на решението съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което и от този момент срокът за подаване на молба за отмяна на релевираното основание е започнал да тече и е изтекъл далече преди подаването на молбата за отмяна.
Относимите обстоятелства са следните:
Адресът на частния жалбоподател, посочен в исковата молба, е същият, който е вписан в търговския регистър. Като управител към момента на подаването на исковата молба е вписана О. К.. Съобщението до ответника – молител в настоящото производство, с преписа от исковата молба е върнато в цялост с отразяване, че никой не отговаря на позвънявания на адреса. На адреса е намерено лице, което заявило, че е „съпруг на О.”, която е в Русия за операция, и не се ангажира с получаване на съобщението. Връчителят залепил съобщението на входната врата на 22 юли 2010 г. За първото съдебно заседание призовката за молителя отново е върната в цялост с отбелязване, че на адреса няма нито канцелария, нито служители на дружеството, има наематели от скоро, със собственица на апартамента Л., а съседка от ап. 9 съобщила, че жена от руски произход преди известно време живеела със семейството си там, но напуснали и няма информация за тях. Съдът приел, че дружеството е редовно призовано при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. С атакуваното решение от 26 януари 2011 г. била допусната съдебната делба на недвижимия имот при дялове от по 17,34 % за тримата ищци и 47,98 % за дружеството. В съобщението за изготвеното решение връчителят е вписал като цяло същото, както и в призовката. За втората фаза на делбата призовката е върната в цялост с отбелязване, че фирмата или нейни представители са напуснали адреса, а обитаващите жилището нямат нищо общо с дружеството. На 29 септември 2011 г. О. К. упълномощила адв. Г. Я. да представлява дружеството по делбеното дело. Към този момент управител на дружеството, освен К., е бил и В. К., като начинът на представляване на дружеството е заедно.
При посочените обстоятелства следва да се заключи, че обжалваното определение е правилно.
Първоинстанционният съд е установил, че посоченият адрес съвпада с адреса на търговеца, вписан в търговския регистър, но дружеството или негов представител не са били открити на адреса, поради което правилно съдът е приел, че следва съобщенията да се прилагат по делото и да се смята за редовно връчени. Нещо повече, връчителят на призовки е изпълнил указанието на съда, след като не е открил на адреса лице от дружеството, на което да връчи съответното съобщение, да залепи уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, с което е изпълнена и разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, независимо, че тази хипотеза е приложима в случаите, когато адресът на управление не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на юридическото лице или никое от лицата по чл. 50, ал. 3, изр. първо ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. Ето защо не може да се приеме, че страната, вследствие нарушаване на правилата по призоваване, е била лишена от правото да участва в процеса. А дори и да беше налице такова нарушение, то претенцията е предявена след изтичането на тримесечния срок от узнаването на решението.
Този извод се основава на обстоятелството, че дружеството, чрез своя управител О. К., е било в известност за постановеното атакувано решение още към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие с адв. Я.. Начинът на упълномощаване на процесуалния представител, както и действието на пълномощното по отношение на дружеството, е без каквото и да е значение в случая, след като е явно, че един от представляващите дружеството към 29 септември 2011 г. е знаел за спора, като към този момент съдебното решение е било постановено и е било приложено в делото. Нещо повече, на 14 октомври 2011 г. адв. Я. е заявила от името на дружеството съгласие за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо към момента на подаване на молбата за отмяна – 7 март 2012 г., при всички положения е бил изтекъл срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ответниците не претендират присъждане на разноски за това производство, а и доказателства за сторени такива не се съдържат по делото, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 242 от 21 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 481 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: