1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 05.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3316 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. А. срещу решение № 1504 от 08.07.2015г. по т. дело № 1027/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 100 от 28.11.2014г. по т. дело № 609/2013г. на Пернишки окръжен съд и [фирма] е осъдено да заплати на А. – Център София Г.м.б.Х. и Ко.КГ, командитно дружество, създадено по законите на Федерална Рупеблика Германия, вписано в Търговския регистър на съда в [населено място] сумата от 2 630,76 лв. – деловодни разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 48 031,46 лв., дължима въз основа на договор за наем от 23.11.2010г. за периода от 01.11.2012г. до 30.06.2013г., както следва: 34 254,07 лв. без ДДС – неплатен месечен наем, 313,95 лв. без ДДС – неплатени разноски за отопление, 5 534,62 лв. без ДДС – неплатени допълнителни разноски, 7 928,82 лв. – неплатен начислен ДДС върху посочените суми.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и и допълнително представено изложение /молба/ по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваният съдебен акт противоречи на постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 102/25.07.2011г. по т. д. № 672/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104/18.03.2011г. по гр. д. № 1442/2010г., решение № 114/21.03.2011г. по гр. д. № 1143/2010г., решение № 132/05.11.2010г. по т. д. № 896/2009г. на ВКС, решение № 155/13.10.2010г. по т. д. № 1113/2009г. по приложението на чл. 164 ГПК. Касаторът поддържа становище, че решението на САС е в съществено противоречие с практиката на ВКС, поради това, че не са разгледани и обсъдени всички относими факти и обстоятелства към предмета на спора, спорът не е решен по същество, а само формално са изпълнени изискванията на ГПК. Релевира довод за нищожност на въззивното решение. Моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде отменено и претендира присъждане на всички направени разноски.
Ответникът А. – Център София Г.м.б.Х. и Ко.КГ, [населено място] чрез Адвокатско дружество „С. и партньори“, представлявано от адв. Д. Р. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че касаторът не е посочил по какъв правен въпрос се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и не е обосновал по какъв начин обжалваният съдебен акт противоречи на посочените пет решения, в които се разглеждат различни правни хипотези. Поддържа становище, че въззивната инстанция е обсъдила всички факти, обстоятелства и доказателства и се е произнесла по всички доказателствени искания. Излага доводи, че част от доказателствените искания са недопустими, а други не са необходими, тъй като са направени за доказване на факти и обстоятелства, за чието установяване е допусната експертиза. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на решението на САС, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство в размер 2 047,65 лв. – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено наличието на правоотношение по сключен между страните договор за наем на процесния търговски обект магазин В42 в [населено място], Търговски център С. Център София с площ от 76,42 кв. м. Констатирал е, че ищецът – наемодател е изпълнил задължението си като е предал търговския обект на ответника – наемател и му е осигурил безпрепятственото му ползване през процесния период, а ответникът – наемател е заплащал наемната цена до м. октомври 2012г., след което е преустановил изпълнението на основното си задължение. Въззивната инстанция е приела, че дължимата наемна цена е актуализирана съобразно клаузата на т. 5 на Част В от договора за наем и поради частично неизпълнение на задължението за плащане на наема за процесния период /м. ноември 2012г. – м. юни 2013г./, разходите за отопление, допълнителните разходи за климатизация и вентилация и ДДС в размер общо 48 031,46 лв. при дължими 54 242,21 лв. и платени 6 210,76 лв., е направила извод, че наемателят е неизправна страна по договора, поради което е уважила исковите претенции в посочения размер.
Неоснователността на възражението на ответника по иска, че не е могъл да използва наетия обект по предназначение поради продължително спиране на електрозахранването на обекта, е аргументирана с недоказаността на твърдените факти въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и липсата на данни и документация в Търговския център за прекъсване на електрическото захранване и искане за възстановяване на електрическото захранване.
Възражението на ответника по иска, че договорът за наем не е подписан от управителя на дружеството, е прието за неоснователно по аргументи, че е подписан от вписания в Търговския регистър към 23.11.2010г. управител на [фирма] П. Г. Г., поради което е направен извод, че договорът е сключен от надлежен представител и е породил действие.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска за нищожност на договора поради липса на доказателства за водене на преговори преди сключването му и обсъждане на договорните клаузи, съдебният състав е изложил съображения, че тези доводи не са сред предвидените в чл. 26 ЗЗД основания за прогласяване нищожността на договори.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Посочените от касатора решения също не обосновават противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като са неотносими към настоящия спор. Решение № 102/25.07.2011г. по т. д. № 672/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. е неотносимо като постановено по правен въпрос, който не е от значение за настоящото дело, а именно по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение. Решение № 104/18.03.2011г. по гр. д. № 1442/2010г. на ВКС, ГК, III г. о. не представлява постоянна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е постановено по молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решение № 114/21.03.2011г. по гр. д. № 1143/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. също е неотносимо, тъй като е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт по материално-правните въпроси дали завеждането на иск срещу поръчителя и уведомяването от поръчителя на длъжника за това са между предпоставките за уважаването на иск по чл.143 ЗЗД или на иск по чл.146 ЗЗД. Решение № 132/05.11.2010г. по т. д. № 896/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. е по въпроса за несъответствие между заявеното с исковата молба право и на правото, на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт. Решение № 155/13.10.2010г. по т. д. № 1113/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. е по процесуалноправния въпрос, свързан с доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма.
Установяването на фактическата обстановка е обусловено от събраните и обсъдени от съда доказателства и е свързано с правилността на въззивното решение. В съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл по доказателственото искане за допускане на гласни доказателства като е преценил дали са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК и в този смисъл не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Изводите, до които е достигнал въззивният съд са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора и предвид релевираните във въззивната жалба оплаквания и доводи конкретна преценка на фактите и доказателствата. Кредитирането на определени доказателства се преценява от съда с оглед техния вид, съдържание и доказателствена стойност. В настоящия случай Софийски апелативен съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е обсъдил представените в първоинстанционното производство доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност с оглед инвокираните във въззивната жалба оплаквания и доводи и въз основа на тях е изградил своите фактически констатации и правни изводи.
Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски за касационното производство в размер 2 047,65 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1504 от 08.07.2015г. по т. дело № 1027/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в Република България, [населено място], [улица] да заплати на А. – Център София Г.м.б.Х. и Ко.КГ /Einkaufs – C. S. G.m.b.H. & Co.KG/, командитно дружество, създадено по законите на Федерална Р. Германия, вписано в Търговския регистър на Районен съд [населено място] под HRA 103976 със седалище и адрес за кореспонденция във Федерална Република Германия, [населено място] 22391, Хеегбарг 30 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 047,65 лв. /две хиляди четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.