О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 08.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 3111 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу определение № 1233/22.05.2013 г. по ч.т.д. №580/2013 на Пловдивски апелативен съд, ТО, в частта, с което по частната жалба на същия жалбоподател е потвърдено определение №190/04.03.2013г. по т.д. №275/2012 г. на ОС-Кърджали за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.694 ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ на същия срещу Би Е. енд В. П. О.-в несъстоятелност-гр.К. и [фирма]-гр.София за установяване несъществуването на вземане на втория ответник срещу първия в размер на 18 695 000 евро, включено в списъка на приетите вземания с определение по дело по несъстоятелност №269/2011 по описа на ОС-Кърджали и ищецът е осъден да заплати държавна такса от 1 462 569,67 лева на основание чл.694 ал.2 ТЗ. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба изпращат отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че по спор между същите страни със същия предмет и на същото основание е налице висящо производство по друго дело –т.д. №460/2013 г. на П., поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на спора. Позовал се е на чл.299 ал.2 ГПК, за да приеме, че повторно заведеното дело по същия спор и между същите страни следва да се прекрати.
Като обуславящ изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 ГПК, в изложението към частната касационна жалба се сочи единствено въпросът за приложението на чл.694 ал.2 ТЗ относно дължимостта от страна на ищеца на държавна такса в производството по иск по чл.694 ТЗ , в случаите, когато последното е прекратено като недопустимо. Твърди се, че по този въпрос е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая, съгласно очертаните критерии така формулираният въпрос касае единствено и само обжалвания акт в частта на присъждане на държавната такса. Този въпрос е намерил своя положителен отговор в задължителната за съдилищата практика на ВКС: Определение №22 от 25.01.2013 г. по т.д. №119/2012 г. на І т.о. на ТК, с което касационният съд се произнася по реда на чл.274 ал.3 ГПК. В цитирания акт ВКС приема, че поради препращане в чл.621 ТЗ към общото правило на чл.78 ал.4 ГПК кредиторът-ищец по иск по чл.694 ал.1 ТЗ дължи държавна такса и разноски и при прекратяване на делото, поради недопустимост на иска.
Наличието на съдебна практика на ВКС от категорията на задължителната такава изключва възможността този правен въпрос да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/ т.4 от ТР №1/ 19.02.2010 г. по тълк.дело 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, от което следва, че не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1233/22.05.2013 г. по ч.т.д. №580/2013 на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.