О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 30.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1886 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. А. Е. чрез своя процесуален представител адвокат Е е обжалвала решението на Софийския апелативен съд от 13 юли 2009г по гр.д. № 612/2008 г, с което е била потвърдено решението на Софийския градски съд от 07.12.2007г по гр.д. № 0634/2006г. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил искът й , предявен на правно основание чл.26 ал.2 пр.2ЗЗД срещу М. И. М. и срещу А. А. М.-за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на наследство, нотариално заверен с рег. № 9547/29.04.2002г по описа на нотариус А. Ч. вписан в службата по вписвания при СРС по вх. № 1* том VІІ, № 94 от 15.05.2002г,сключен между Л.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице условията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК тъй като основният за делото въпрос-решаващият съд длъжен ли е да даде правна квалификация на изложените в исковата молба обстоятелства и да не се ръководи от правната квалификация,направена от ищеца- нямало съдебна практика и едно решение по чл.290 ГПК би спомогнало по повдигнатия въпрос точно да се спазва закона и би имало значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това искането следва да се остави без уважение.
Вярно е че в исковата молба са били наведени основания за обявяване договора за покупко-продажба на наследствени права от 2 002г за нищожен поради липса на съгласие и е вярно,че Софийският градски съд го е разгледал само на това основание,защото петитумът е бил само един : „… да се установи че договорът за покупко-продажба на наследство,сключен между Л е нищожен поради липса на съгласие / чл.26 ал.2 ЗЗД…/. Но е вярно и другото-че въззивният Софийски апелативен съд подробно се е спрял на,съединените според него в съотношение на евентуалност иска за обявяване на този договор за нищожен: поради липса на предмет, липса на съгласие, невъзможност на прехвърлителката да изразява воля, липса на форма изискуема от закона и противоречие на закона- т..е. правно основание по чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2, чл.26 ал.2 пр.2 и пр.3 ЗЗД. Исковете са били разгледани по отделно и в зависимост от установеното по делото, са били отхвърлени.
Така че, в своята работа Софийският апелативен съд не се е ръководел само с конкретизирания петитум в исковата молба, но е взел предвид и изложените в нея обстоятелства и от своя страна е дал правна квалификация на разгледаните искове. Това процедиране не е в разрез с основните принципи на ГПК,не е неясно и по него да няма практика. Така,съгласно Р № 75 от 15.08.1988г ОСГК на ВС „Ищецът е длъжен да изложи фактическите основания на претенцията си, а съдът определя приложимия закон”, съгласно Р № 108/02.04.2002г по гр.д. № 524/2001г ВКС, 5 членен състав е приел: „Съдът не е обвързан от дадената от заинтересованата страна квалификация на основанието за отмяна, а само от наведените от нея в молбата обстоятелства, които го обосновават, като той следва да го субсумира под съответния фактически състав…” В същия смисъл са Р № 6* и др.
Не е налице и друга,противоположна практика на отделните състави на гражданската колегия на ВКС,за да възникне нуждата от унифициране на практиката, чрез постановяване на решение по чл.290 ГПК или чрез предизвикване за издаване на тълкувателно решение. На основния въпрос Софийският апелативен съд е отговорил правилно и съобразно съществуващата практика на ВС и на ВКС.
Ето защо искането за допускане касационно обжалване не е основателно и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 13.07.2009г по гр.д. № 612/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: