О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр.София, 05.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 364/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на П. Б. П. и Т. Б. Л. от с. К. и Б. Б. Ч. от с. К. против решение от 12.11.2008 год. по гр.дело № 279/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 16.01.2008 год. по гр.дело № 318/2007 год. на С. районен съд и установителния иск за собственост е отхвърлен.
Касаторите се позовават на всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да изложат съображения и аргументи в подкрепа на различните хипотези, твърдейки само, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и тази на съдилищата, които обстоятелства били от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Към изложението на основанията, по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите прилагат решение № 217 по гр.дело № 1748/2001 год. на V-то г.о. ВКС, решение № 132 по гр.дело № 950/2001 год. на V-то г.о. ВКС и решение № 1* по гр.дело № 249/2002 год. на V-то г.о. ВКС.
Касационният съд счита, че не са налице основанията, поддържани от касаторите и по отношение на трите хипотези за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на изискуемите се от процесуалната норма предпоставки за това, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на касаторите за собственост срещу О. С., касаещ възстановени права върху земеделски имот, решаващият съд е обосновал изводи за недоказаност на претенцията по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Констатирано е по делото, че касаторите не се легитимират с възстановено право на собственост върху процесния имот, по реда и условията на ЗСПЗЗ, а не доказват и твърдението си, че процесният имот при внасянето му в ТКЗС е бил собственост на техния наследодател Б като такъв неправилно е възстановен, в собственост на О. С..
Правните изводи се основават на обсъдени писмени и гласни доказателства, като решаващият съд е обсъждал приложението на чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и във връзка с чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, относими към спорното правоотношение.
Позоваването на цитираните от касаторите решения са неотносими към спорното правоотношение, с конкретен предмет на спора, установен от твърденията на касаторите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че възстановения сега процесен имот, в собственост на ответника, към момента на образуването на ТКЗС/т.е. към минал момент/ е бил собственост на техния наследодател, защото: предметът на разрешения спор, с решение № 217 по гр.дело № 1748/2001 год. е било законосъобразното приложение на други правни норми – чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, чл.10в, ал.2 ЗСПЗЗ, чл.19а, ал.1 ППЗСПЗЗ и др., т.е. касае се до правен спор, различен от настоящия и за съдебна практика – неотносима към постановените правни изводи от въззивния съд. Същите съображения са относими и за предмета на разгледаните спорове по цитираните решения по гр.дело № 950/2001 год. и по гр.дело № 249/2002 год. на ВКС, поради което касационната инстанция не констатира противоречие на разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, за принадлежността на правото на собственост към минал момент и съобразен с възстановяването на имота в стари реални граници, с решението на ПК С. с цитираната от касаторите практика на отделни с състави на ВКС, затова счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По останалите, поддържани от касаторите основания по т.2 и т.3 ГПК не са изложени аргументи и доводи, а само твърденията им за съществуването и на тези хипотези не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.2 или т.3 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 692 от 12.11.2008 год. по гр.дело № 279/2008 год. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба на П. Б. П. и Т. Б. Л. от с. К. и Б. Б. Ч. от с. К., с вх. № 3153/30.12.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: