О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр.София, 15.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №85 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 30.10.2009г., постановено по гр.д. №6968/2009г. на Софийски градски съд, е оставено в сила решение от 23.04.2009г. по гр.д. №32003/2008г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от П. Г. М. от гр. С., срещу „Б”Е. , гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
П. Г. М. обжалва решението за отхвърляне на предявения от нея иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
„Б”Е. обжалва решението за уважаване на предявените срещу него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на другата страна.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от П. Г. М. от гр. С., срещу „Б”Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на П. М. е незаконосъобразно поради нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ – приел е, че по делото не е установено, че обясненията са поискани и дадени от ищцата по повод на дисциплинарното нарушение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят „Б”Е. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано по т.1/ поддържа, че това разрешение на въпроса с въззивното решение е в противоречие с приложеното решение №1431 от 18.10.2004г. по гр.д. №2460/2002г. на ВКС, ІІІг.о. С приложеното решение е прието, че законът изисква обясненията да са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и тези обяснения да са достигнали до работодателя. В случая въззивният съд е приел, че е установено обясненията да са поискани и дадени по повод на дисциплинарното нарушение. Липсва противоречие между разрешенията, дадени в приложеното и въззивното решение, а се касае до конкретно разрешение по въззивното дело въз основа на събраните доказателства. Дали изводът на въззивният съд е правилен, не е въпрос, относим към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Представени са от касатора и въззивни решения, за които няма данни да са влезли в законна сила, поради което са неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че искът за обезщетение е недоказан, тъй като ищцата, въпреки указанията на съда не е представила трудовата си книжка за констатация, за доказване на твърдението си, че не е работила по трудово правоотношение в 6-месечния срок след уволнението, а от представеното копие на част от страниците на трудовата книжка се установявават само трудовите правоотношения на ищцата до прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника по иска. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят П. Г. М., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано по т.1/ поддържа, че това разрешение на въпроса за доказателствената тежест е в противоречие с приложеното решение на СРС и определение на СГС. За представено решение на СРС няма данни да е влязло в сила, поради което е неотносимо към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 КТ. Представеното определение на СГС също е неотносимо към посоченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като противоречива практика съставлява противоречие между две влезли в сила съдебни решения.
Поради изложеното неоснователно се поддържа от касатора наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 КТ.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.10.2009г., постановено по гр.д. №6968/2009г. на Софийски градски съд, по касационни жалби на П. Г. М. и „Б”ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: