О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр. София, 11.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 361 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 30.11.2010 год. по гр. д. № 2579/2010 год. Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение от 16.07.2010 год. по гр. д. № 1226/1997 год. на Пловдивския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Н. З. Н. за тълкуване на решението от 17.11.98 год. по същото дело, с което е допусната съдебната делба.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от Н. З. Н., чрез пълномощника му адвокат М. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се допусне тълкуване на решението по допускане на делбата.
В самата жалба се поддържа най-общо наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът прилага съдебна практика, без твърдения и конкретизиране на констатирано противоречиво произнасяне по поставен правен въпрос, както и поддържа значението на искането за тълкуване на решение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложеното позволява да се направи извод за поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата, в писмен отговор от пълномощника им адв. Д. Б., поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата като неоснователна.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулираните от касатора въпроси от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такива от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В обжалваното решение съдът е приел, че решението, чието тълкуване се иска, не съдържа изрази, които да го правят неясно, за да е необходимо тълкуването му. Ясна е изразената в него воля на съда относно предмета на делбата – имот № * по плана на [населено място], на който е допусната делбата между страните. В този смисъл е и съдържанието на неговия диспозитив, отнасящ се само до делбения имот № * с площ 7 776 кв. м. Констатацията в мотивите на решението за собствеността на друг, различен имот с № * на един от съделителите, не променя горния извод за липса на необходимост от тълкуване, тъй като този друг имот не е предмет на делбата, поради което и в диспозитива на решението правилно същият не е описан, така както е поддържал молителят, сега касатор.
За да обоснове наличие на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторът следва да формулира правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие на представената от него съдебна практика, респ. да обоснове значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно поддържаните доводи в жалбата му. Такива правни въпроси не се сочат, а се изразява недоволство от отказа на съда да тълкува постановеното и влязло в сила решение по допускане на делбата на имот № *, с доводи, че в същия се включвал собствен на касатора имот № *. Поддържаните оплаквания за неправилност на решението не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Такива не са налице, тъй като на първо място липсват изведени от касатора правни въпроси, по които е налице произнасяне от въззивния съд, и на второ място – същото да е в противоречие с това по представената съдебна практика, респ. да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване. Представянето на съдебна практика по въпроса за тълкуване на решение при неясен диспозитив, пораждащ съмнение, за да се разкрие истинската воля на съда, изразена в него/решението по гр. д. № 3093/73 год. на ВС/, без да се посочи от касатора материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на съда, и по който произнасянето е в противоречие със сочената практика, не може да обоснове наличието на това основание за допускане на касационното обжалване /по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Формалното посочване на основания за допускане на касационно обжалване, без излагане на съответни съображения с оглед разясненията на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС не може да обоснове извода за допускане на въззивното решение до касационно разглеждане, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1686 от 30.11.2010 год. по гр. д. № 2579/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, по подадената от Н. З. Н., чрез адвокат М. Г. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: