О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 744,
гр.София,11.09.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание седми септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1466/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] , представлявано от инж. Р. Я. , изпълнителен директор е подал касационна жалба срещу решение № 941 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 926 от 2010 г. на Варненския окръжен съд с което е оставено в сила решение № 3668 от 7.12.2009 г. на Варненския районен съд,12 състав по гр.д. № 9107 от 2007 г. и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Х. В. Х., Р. Х. М., В. Х. М. и К. С. Х. иск за ревандикация на апартамент в гр. “В.”, ж.с.к. “Т.” , [улица], [жилищен адрес] х…, ет…, ап.№ .. със застроена площ от 39.90 кв.м. ведно с 0, 6953% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място , попадащо в … микрорайон . В касационната жалба правят оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано , като навеждат всички основания по чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка на решението, което основно е инкорпорирано в касационната жалба като се подържа, че в случая е приложима хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК . Намира, че касационното обжалване на решението следва да се допусне по въпроса за материално правната легитимация на ищцвото дружество като абсолютна предпоставка за основателността на предявеният иск по чл.108 от ЗС.
Ответниците Х. В. Х., Р. Х. М., В. Х. М. и К. С. Х. са представили отговор , в който считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 , ал.1 ГПК. Излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението на Софийски градски съд по касационната жалба на [фирма] , не следва да се допусне до касационно обжалване , при условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставеният въпрос защото не са налице обстоятелства обуславящи приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу Х. В. Х., Р. Х. М., В. Х. М. и К. С. Х. иск за ревандикация на апартамент в гр. “В.”, ж.с.к. “Т.” , [улица], [жилищен адрес] х…, ет…, ап.№ .. със застроена площ от 39.90 кв.м. ведно с 0, 6953% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място , попадащо в 16 микрорайон защото не са установили активната си материално правна легитимация. Касатора прави смешение между категориите “процесуална” и “материално” правна легитимация, като първата обуславя наличието на положителни процесуални предпоставки – процесуална правоспособност и дееспособност, наличие на представителна власт, а материално правната легитимация се обуславя от титулярството на материалното субективно право или правоотношение, по което се търси съдебна защита. Варненския окръжен съд е намерил, че правото на собственост не принадлежи на ищеца , т.е. той не е установил своята материално правна легитимация. Този извод е направен след като е прието, че е налице правоприемство между държавно предприятие Д.”М.” и [фирма] осъществено чрез преобразуване за което се съди от Р. № … от …. г. и вписването в търговския регистър на ЕАД по ф.д. № …. от …. г. с решение от 29.12.1993 г. по описа на Софийски градски съд. Установено е също така , че в патримониума на Д.”М.” – В. / териториално поделение на Д.”М.”- [населено място] / е бил предоставен в оперативно управление бл. 8/30 , в който се намира апартамент № … Този апартамент по силата на чл.17а ЗППДОБ е преминал в патримониума на касатора. За ап. 34 в бл.8/ 37 за който е съставен А. №.. от …. г. няма данни да се е намирал на някакво основание в имуществото на праводателя на касатора. По тези причини варненския окръжен съд е намерил, че предявеният иск е неоснователен понеже ищеца не е установил своето право на собственост. В мотивите е разгледано и направеното правопогасително възражение от страна на ответниците за придобиването на апартамента на оригинерно основание- давностно владение започнало от 1995 г. и прекъснато през 2007 г. със завеждането на настоящия иск. Посочено е , че съгласно чл.2, ал.4 ЗДС с включването на апартамента в имуществото на търговското дружество като част от капитала му той е станал частна държавна собственост и спрямо него може да се прилага института на давностното владение чл.7, ал.2 от Закона за държавната собственост.
С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване , чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата. В конкретния случай решението на въззивният съд по поставените въпроси не противоречи на приетата съдебна практика по чл.17а ЗППДОБ о по чл.108 от Закона за собствеността , поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 941 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 926 от 2010 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: