1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
С., 14.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1785 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. М. от АК-С., против въззивно решение № 212 от 01.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 342/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 137 от 18.05.2010 г. на Смолянския районен съд, постановено по гр.д. № 394/2010 г., е отхвърлена подадената молба от Н. И. С., с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, за промяна на бащиното му и фамилно име на В. С., на името на неговия прадядо.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлена молбата му за промяна на бащиното и фамилно име, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от касатора материалноправен въпрос, за който твърди, че е от значение за изхода на спора е – представляват ли важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР твърдяните от касатора обстоятелства, както и исканата от него промяна на бащиното и фамилното име прекъсва ли роднинската връзка с неговите родители и роднини.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 1221 от 15.12.2008 г. по гр.д. № 3416/2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 142 от 25.02.2003 г. по гр.д. № 703/2002 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, [община], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Районна прокуратура [населено място], не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд като е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата на Н. И. С., с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, за промяна на бащиното му и фамилно име от И. С. на В. С., е приел, че наведените от касатора обстоятелства за семейни проблеми и влошени отношения с бащата, не съставляват важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на имената – бащино и фамилно име. Освен това, касаторът не е доказал родствена връзка с лицето В. С., когото посочва за свой прадядо, чийто име и презиме иска да носи в знак на признателност.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а това са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе две съдебни решения на отделни състави на ВКС, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от процесуално или материално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Използваното в чл. 19, ал. 1 ЗГР понятие „важни обстоятелства”, налагащи промяна на имената, се преценява при всеки отделен случай, но трайната съдебна практика е приела, че в съдържанието на това понятие не се включва наличие на семейни проблеми и влошени родствени отношения. Цитираната от касатора съдебна практика е в тази насока и не е налице твърдяното от него противоречие между приетото в обжалваното решение, с което е отхвърлена молбата му по чл. 19 ЗГР за промяната на бащиното и фамилно име като неоснователна, и незадължителната практика на ВКС. И. от касатора въпрос, че промяната на имената не води до прекъсване на родствените връзки, освен че не е обуславящ изхода на делото, но е и неотносим към предмета на делото, поради което и въззивният съд не се е произнасял по него.
Що се отнася до релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че разрешения в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото относно съдържанието на понятието „важни обстоятелства” като основание за промяна на имената, е от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото, същото е заявено бланкетно, без обосновка, поради което и на това основание въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212 от 01.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 342/2010 г. на Смолянския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 4731 от 08.11.2010 г. на Н. И. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: