1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
[населено място], 15.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №132/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – Пловдив чрез адв. Д. срещу решение №1500 от 9.11.2011г. по в.гр.дело № 2218/2011г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1519/21.04.2011г. постановено по гр.дело № 14016/2010г. по ПРС. С последното [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] – ищец по делото – сумата от 16 200 лв., представляваща неизплатен остатък от сумата от 30 060 лв. по договор за изпълнение на услуга с автокран от 17.09.2009г. , за сумата от 800 лв. мораторни лихви върху главницата, считано от 16.12.2009г. до датата на завеждане на иска и законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2010г. Жалбоподателят иска отмяна на възивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], чрез адв.Н. А. и адв. СветославАнгелов и поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване защото касаторът не е посочил материалноправния или процесуалноправеп въпрос от значение за конкретното дело необходима предпоставка за допускане разглеждането на касационната жалба по същество. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
Касаторът поддържа, че съдът “се е произнесъл по съществен материално – правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ тъй като е важно в случаите, когато по делото са събрани недостатъчно доказателства относно основателността на предявения иск същият да бъде отхвърлен от съда, а не да се кредитират от съда представени от ищеца писмени доказателства, които са оспорени от ответника, същите страдат от пороци, а същевремонно правораздавателия орган ги е взе предвид при постановяване на решението”. Счита, че отговорът на този въпрос е абсолютно необходим за да се създаде стабилност при разглеждането на аналогични казуси.
Условие за допускане на касационно обжалване е касаторът да е формулирал материалноправния или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая касаторът не сочи общото основание за достъп до касация според чл.280, ал.1 и т.1 на цитираното ТР. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените прави и за необоснованост, основания за касиране на съдебното решение по чл.281, т.3 пр. второ и трето ГПК. Основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК обаче са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и по тях ВКС може да се произнесе едва след като допусне касационния контрол на обжалваното въззивно решение. В случая за да уважи искът по чл.266, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства – договор от 17.09.2009г. за извършване на работа, на актовете за приемане на извършената работа, осчетоводяването на фактура №130 от 16.12.2009г. и включването й в дневника на покупко-продажбите от възложителя- касатор на работата, ползването на данъчен кредит по нея, доказателства за възникване на облигационното правоотношение между страните, за извършената работа и задължението на възложителя да заплати уговорената цена за приетата работа. Обсъдено е възражението на ответника за доказателствената сила на фактурата, в която липсва подпис на получателя на услугата и приложението на чл.301 ТЗ тогава когато търговеца е потвърдил извършените от третите лица действия по приемането на работата. Независимо, че не е посочено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага мотивиране на необходимост от тълкуване на неясни правни норми или липса на съдебна практика по въпроса или неправилна такава, а в случая касаторът излага аргументи за неправилност на решението.
В заключение не са налице предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доказването на направени от ответника разноски за касационното обжалване на решението с договор за правна помощ от 13.01.2012г. е основание за тяхното присъждане по чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1500 от 9.11.2011г. постановено по в.гр.дело №2218/2011г. Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – Пловдив да заплати на [фирма] – София разноски 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: