5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София,18.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2233/2019г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 28.12.2018г. по гр.д.№2025/2018г./ поправено с решения от 01.03.2019г. и от 12.04.2019г./на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателете М. К. А., Д. В. Б. и Л. Д. А., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е постановено при очевидна неправилност. Молят да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Й. Ф. / като наследник на починалата в хода на процеса ищца Е. П./, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отмел първоинстанционното решение, е развалил договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен във формата на нотариален акт /№/, том I, нот. Дело /№/ от /г./, на нотариус Н. Д., с рег./№/, с който Е. П./ с правоприемник в процеса Й. Ф./, действуваща чрез адв.С.П., е прехвърлила на М. А. /чрез пълномощник К. А./ и Л. А. собствеността на следния недвижим имот апартамент /№/, находящ се на трети жилищен етаж, във вход /№/, на жилищна сграда, блок /№/, [населено място],ЖК”М.”, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор /№/, по кадастралната карта и кадастралните регистри представляващ жилище със застроена площ от 105,85 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение/ №/, с площ от 6,18 кв.м., както и 2,347 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, на който е построена последната /поземлен имот с идентификатор /№/ при следните права 2/3 ид.ч. за М. А. и 1/3 ид.ч. за Л. А. срещу насрещна престация – задължението на приобретателите да я издържат и гледат.
Съдът е приел за установено, след анализ на свидетелските показания, че нито М. А., нито Л. А. са полагали лично или чрез наето от тях лице грижи за починалата вече ищца. Прието е за установено, че самата ищца, която принудена от невъзможността си да се обслужва сама е потърсила подкрепа у трето лице, на което в замяна е предоставила подслон и средства. Съдът е счел, че жалбоподателите-ответници по иска не доказват да са полагали в пълнота необходимите грижи за издръжката и гледането на прехвърлителката, като е взел предвид и факта, че М. К. живее в САЩ и се е прибира твърде рядко, за да може да се приеме, че е бил в състояние да полага лични грижи за ищцата, докато Л. А., който наистина е съсед на починалата макар и да е бил в състояние да се грижи за последната не установи да е полагал такива. Прието е, че липсват конкретни доказателства за системни и непрекъснати грижи по осигуряване храна на прехвърлителката, почистване на ползваните от нея стаи, пране на дрехите й и други грижи, свързани с изпълнение задълженията по договора и дори и да се приеме, че на ищцата понякога е била давана храна, то това е било инцидентно, а не системно, непрекъснато, съответно на постигнатата между страните договореност. Съдът е анализирал показанията на свидетелите на ответниците и е приел, че същите не дават основание да че през целия период на действие на договора приобретателите са изпълнявали поетите от тях задължения по него. Изложени са съображения за това, че задължението за издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор, изисква постоянно, цялостно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника по вид, обем и качество и престирането „от време на време“ на грижи и храна не означава „точно“ изпълнение на договора от страна на длъжника. Прието е, че ако приобретателите не са имали възможност лично да изпълняват поетите задължения към прехвърлителката, те са имали възможност това да направят чрез трето лице, или да трансформират задължението за натурална издръжка в паричния й еквивалент, както и че дори когато реалното изпълнение на алеаторния договор се осуетява по изключителната вина на кредитора, каквото не се установява по делото, тодлъжниците не се освобождават от поетите задължения за гледане и издръжка на прехвърлителката, като в този случай длъжниците следва да предложат или да поискат трансформиране на задължението си в парично.Съдът е счел, че издръжката и грижите не са съответни на нуждата на кредитора, поради което е налице неизпълнение на договора, което обуславя развалянето му.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи мотиви защо приема или не за достоверни свидетелските показанияи за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.Поддържат също така, че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност,тъй като е нарушен чл.172 ГПК и съдът не е обсъдил възможната заинтересованост на свидетелите. Позовават се на П.№1/1953г. и посочва множество решения на състави на ВКС за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да посочи кои свидетелски показания кредитира и защо.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподатлите въпроси и на соченотото от тях основание. В трайната си практика ВКС приема, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл.236, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.189, ал.2 ГПК /отм./, като и с приетите при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ постановления на Пленума на ВС – ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с приетото по-късно Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, с което по категоричен начин е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Именно съобразявайки се с тази практика въззивният съд при постановяване на своето решение е анализирал събраните по делото доказателства и е направил свои изводи за това, че точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторен договор е налице, когато той предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат задоволени нуждите на кредитора от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди/в този смисъл Тълкувателно решение от 15.05.2012г.по т.д.№ 6/2012г.на ОСГК на ВКС/.
Съобразена е и практиката, че в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора, ако твърди, че се е освободил от задължението си (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., IV г.о.). Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително (решение № 818/ 07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/ 2009 г., IV г.о.).
Така установената практика не е противоречива, нито е неправилна, което да налага нейната проманя, поради което не е налице и сочената от жалбоподателите очевидна неправилност на решението като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника сумата 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение с оглед осъществената прозесуална защита пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване решение от 28.12.2018г. по гр.д.№2025/2018г. на АС София/ поправено с решения от 01.03.2019г. и от 12.04.2019г./.
ОСЪЖДА М. К. А., Д. В. Б. и Л. Д. А. да заплатят общо на Й. Ф. сумата 600 лева разноски пред вкс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: