3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
[населено място] ,27,11,2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на деветнадесети ноември , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 699 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на А. И. Д. против определение № 199 / 10.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 201 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определението на Бургаски окръжен съд , Гражданска колегия № 1199 / 09.05.2012 год. по гр.д. № 287 / 2011 год. , в частта , в която със същото е оставена без уважение молбата на А. Д. с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят моли за отмяна на въззивното определение, както и в евентуалност – за произнасяне на настоящия съд по молба за продължаване на срока за изпълнение указанието за внасяне на дължима по въззивната жалба държавна такса , на основание чл.63 от ГПК . Оспорва като необоснован извода на въззивния съд за липса на затруднение за заплащане дължимите по въззивното обжалване разноски, въз основа данните в депозираната декларация. В случай на констатирана непълнота на декларираното , жалбоподателят счита , че съдът е следвало да му укаже същата и представяне на допълнителни доказателства . Позовава се на допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, обоснована с приложени определения казуална съдебна практика , постановени от Върховен касационен съд в производства по чл.274 ал.2 предл.първо ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното определение , за оставяне без уважение молбата на А. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивната му жалба , въззивният съд е съобразил липсата в представената декларация на данни относно доходи на съпругата на А. Д. / извън трудово правоотношение, каквото за същата е изрично декларирано , че не съществува – безработна / , както и относно нейното имуществено състояние и това на детето . Наведените в мотивите съображения относно солидарната дължимост на държавната такса от двамата жалбоподатели , т.е. и от [фирма] в указания пълен размер от 1 989,50 лв., в качеството му на солидарен с А. Д. длъжник – ответник по иска , са извън предмета на настоящото обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора , извън преценката на конкретните обстоятелства , относими към произнасянето на съда по предпоставките за освобождаване , съгласно чл.83 ал.2 ГПК , отговорът на който да е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на молбата . Изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното определение, които са ирелевантни за настоящото производство .
Дори да се приеме, че е формулиран правен въпрос, свързан със задължението на съда изрично да укаже на страната непълнота на представените доказателства по всички обстоятелства, визирани в чл.83 ал.2 т.1 – 7 от ГПК , не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в сочените хипотези на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК . Представените определения на Върховен касационен съд , постановени по реда на чл.274 ал.2 пр.първо ГПК / опр. № 103 / 06.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 541 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС , опр. № 283 / 03.06.2009 год. по гр.д.№ 188 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС , опр. № 295 / 17.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 186 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС / не дават изобщо разрешение на такъв въпрос, а липсва и идентитет на предпоставките при които е постановено освобождаване на основание чл.83 ал.2 от ГПК по същите и в настоящия казус . В никое от делата непосочването на каквито и да било данни за имущественото състояние и допълнителни / извън трудово възнаграждение , респ . деклариране липсата на такова / доходи на съпругата, вкл. недеклариране изрично липсата на такива , не е било основание на първоинстанционния отказ , съответно ревизиран от въззивната / ВКС / инстанция . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не съставлява достатъчно обосноваване на този допълнителен селективен критерий, доколкото нормата на чл.83 ал.2 от ГПК е ясна и непротиворечива в прилагането си . Доказателства за противното не са ангажирани .
С оглед гореизложеното частната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване . По искането за възстановяване на срок , на основание чл.63 ГПК , компетентен да се произнесе е администриращият въззивната жалба съд , като в тази си част настоящото определение има констативен характер , не преклудира произнасяне по молбата и на това основание не подлежи на обжалване .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 199 / 10.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 201 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Д., с правно основание чл.63 от ГПК , предвид компетентност по същата на администриращия въззивната жалба съд – Бургаски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :