3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
С., 03,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4630 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. О.-С. против решение № 1195/7.06.2013 г. по т.д. № 670/2013 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 1896/25.10.12 г. по т.д. № 992/2009 г. на СГС в частта с която касаторът е осъден да заплати на И. проект Е.-С. сумите: 21 110.11 лв., на основание чл.266 ЗЗД, неизплатен остатък от възнаграждение по договор от 21.01.2009 г., 61 614.92 лв. мораторна неустойка за забавено плащане на възнаграждението и 5 463.17 лв. разноски.
Ответното по касация И. Е. е подало отговор, че решението е правилно и не противоречи на практиката на ВКС. Претендират се разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Противоречи ли на добрите нрави-чл.9 ЗЗД, клауза за неустойка, ако същата е била уговорена без краен срок и размер, и ако противоречи, дали е налице това противоречие ако страните са търговци?, 2. Следва ли стеснително да се тълкува нищожността на клауза за неустойка с оглед вида на правоотношението в което тя е уговорена и ако да-какво отношение има хипотезата при която се касае за търговско правоотношение по чл.286,ал.2 във вр. с чл.1,ал.1 ТЗ? 3. Поставен е и подвъпрос с оглед субектите на правоотношението, т.е. хипотезата при която субекти са търговци по ТЗ?, 4. Може ли със свидетелски показания да се опровергаят факти в писмен договор от значение за възникване или погасяване на задължение по този договор, когато дадените показания не са оспорени от противната страна?
По първите два въпроса се твърди противоречие с ТР 1/15.06.2010 ОСТК. По вторите два въпроса се твърди, че била налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С обжалваното решение е прието следното: 1. В съответствие с т.3 ТР 1/15.06.2010 ОСТК, към датата на сключване на процесния договор 21.01.2009 г., уговорката за неустойка в размер на 1% дневно при неплащане своевременно на определеното възнаграждение не е в противоречие с добрите нрави, предвид договореното предварително плащане на възнаграждението. С факта на неплащане на уговореното възнаграждение в значителен последващ изпълнението на услугите период, ответникът сам се е поставил в неблагоприятно положение при което неустойката да нарасне до претендираната от ищеца сума., 2. Показанията на св. Н. П. И. относно постигната уговорка между страните плащането да бъде извършено 50% на уговорената дата и 50% след извършване на услугите, не следа да се кредитират на първо място поради предвиденото в чл.6 на договора, че изменения в клаузите му могат да бъдат извършвани само с писмено съгласие на страните.
Първите два въпроси не се решени в противоречие с ТР 1/15.06.2010 ОСТК, което дава отговор и на третия въпрос. Съгласно т.3, липсата на краен предел или фиксиран срок до който неустойката по търговски договор може да се начислява, не води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като преценката за свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора, който е релевантният такъв за преценката за съответствие с добрите нрави. Отделно от това, следва да се има предвид, че вторият въпрос, така както е редактиран, представлява юридически нон сенс.
Така формулиран последният въпрос не е обусловил изхода на спора, защото въззивният съд е приел, че в тази част свидетелските показания са недопустими съобразно чл.164,ал.1,т.5 ГПК. Освен това, свидетелят не установява неизпълнение от ищеца-изпълнител, а изпълнение несъответсващо на очакванията на възложителя, каквито обаче не са уговаряни писмено.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1195/7.06.2013 г. по т.д. № 670/2013 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: