` ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
София, 30.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2661/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. от [населено място], срещу решение № 7887/26.11.2013 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Г” въззивен състав по гр.дело № 9362/12 г., с което е потвърдено решение от 6.4.2012 г по гр.дело № 10321/11 г по описа на СРС, ГО, 91 състав в обжалваните части, с които е признато за установено по чл.422 от ГПК, че Р. С. Б. дължи на [фирма] със седалище в [населено място] сумата 5 199, 51 лв, представляваща главница за доставена в периода м.8.2008 г-м.6.2010 г топлинна енергия в имот с абонатен № 240771, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.6.2011 г до окончателното плащане, както и сумата 880, 84 лв лихва за забава за времето от 1.1.2008 г-12.5.2010 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 16.6.2011 г по гр.делож № 7782/11 г на СРС, Трето ГО, 91 състав.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Третото лице-помагач на страната на ищеца [фирма] не взема становище по същата.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86 алр.1 от ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел от правна страна, че през исковия период между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, който се счита за сключен с конклудентни действия-арг.чл.150 ал.1 от Закон за енергетиката, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневни, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо писмено приемане от потребителите-арг.чл.150 ал.2 от ЗЕ.Приел е, че физическо лице, което е собственик на имот и ползва топлинна енергия за домакинството си е длъжно да заплаща продажната цена на доставената и потребена топлинна енергия по силата на възникналото между страните по делото продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия.По това гражданско правоотношение за ищеца [фирма] са породени две основни облигаторни задължения-да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде на купувача владението върху тях, а физическото лице да заплати уговорената цена с ДДС и получи вещите, предмет на договора, сключен при общи условия.Въззивният съд е приел, че от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния период, която възлиза на 5199, 51 лв като до размера й искът за главницата се явява основателен..
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
1/Подържа, че е налице касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото процесуалноправния въпрос относно задължението на възизвния съд да постанови решението си като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните е разрешен в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК : решение № 589 от 29.6.2010 г по гр.дело № 1359/2009 г на ВКС, Първо ГО, решение № 68 от 22.2.12 г по гр.дело № 748/11 г на ВКС, Второ ГО, решение № 401 от 11.1.12 г по гр.дело № 327/11 г на ВКС, Трето ГО, решение № 411 от 27.10.11 г по гр.дело № 1857/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 344 от 21.9.12 г по гр.дело № 862/11 г на ВКС, Четвърто ГО.
2/ Подържа, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото „обжалваното решение е неправилно и отмяната му от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като правилното решаване на настоящия правен спор ще има принципно значение за цялата поредица дела, образувани от топлофикационното дружество”.Подържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е Върховният касационен съд да даде тълкуване и изясняване на точния смисъл на разпоредбите на пар.5 и пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334/6.4.2007 г за топлоснабдяването във вр.с разпоредбите на чл.139, чл.149, чл.149а и чл.149б от Закона за енергетиката, тъй като във връзка с приложението им няма съдена практика.
По първия поставен въпрос, съставът на ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 от ГПК. 1/С решение № 589 от 29.6.2010 г по гр.дело № 1359/2009 г на ГК, Първо ГО е прието, че от доказателствата по делото не е изведена правилно фактическата обстановка и по точно кое лице има качеството на наследник, тъй като представените официални документи са довели до противоречиви правни изводи.Поради това въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав. 2/ С решение № 68 от 22.2.12 по гр.дело № 748/11 г на ГК, Второ ГО е прието, че съдът постановява решението си като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а когато преценката за достоверността на гласните доказателства, касаещи упражняването на фактическа власт върху имот изисква установяване на допълнителни факти съдът следва служебно да извърши оглед съгласно чл.204 от ГПК, което може да се извърши и чрез служебно поставяне на задача на вещо лице .3/ С решение № 401 от 11.1.12 г по гр.дело № 327/11 г на ГК, Трето ГО е прието, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за правно-релевантни факти и посочва кои от тях намира за установени и кои за недоказани.Съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти и добросъвестно ли ги възпроизвеждат в показанията си, като при решаване въпроса за предоставяне на родителските права приоритет има интереса на детето. 4/С решение № 411 от 27.10.11 г по гр.дело № 1857/10 г на Четвърто ГО е прието, че съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани доказателства и да основе решението си на тях и закона. 5/С решение № 344 от 21.9.12 г по гр.дело № 862/11 на ВКС, Четвърто ГО е прието, че за да формира вътрешното си убеждение съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата по всички правно-релевантни факти и да посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Първите три съдебни решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК нямат отношение към конкретния правен спор, следователно не обосновават противоречие с чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Относно последните две решения.Мотивите на въззивния съд не им противоречат, а напротив са в пълно съответствие с приетото от тях по поставения процесуално правен въпрос. С обжалваното решение съдът е обсъдил всички правнорелевантни факти и събраните по делото доказателства, най-вечен заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза и е приел, че потребителя дължи на топлопреносното дружество стойността на топлинната енергия която е ползвал през исковия период.В противен смисъл доказателства по делото не са събрани.Съдът е посочил конкретно кои факти намира за установени и кои за недоказани и е обосновал крайните си изводи на тях.
По втория въпрос.
Изложението по чл.284 ал.3 от ГПК съдържа доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК са предмет на производството по чл. 290 и сл. ГПК-виж чл. 293, ал. 2 ГПК.Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК.Отделно то това следва да се отбережи, че касаторът не е формулирал ясно и точно въпрос по който да се извърши селекция на постановеното решение, а единствено е заявил, че определени законови разпоредби следва да бъдат тълкувани тъй като по тях липсва съдебна практика ,а създаването на такава би имало значение за поредицата дела срещу дружество-ищец.В съответствие със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.2.2010 г на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г в производството по чл.288 от ГПК съдът може само да доуточни, но не и да формулира въпроси, когато това не е сторено ясно и точно в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7887/26.11.2013 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Г” въззивен състав по гр.дело № 9362/12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.