О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№744
30.09.2011
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 551/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 84 от 24.ІІІ.2011 г. по ч.т.д. № 72/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №8 от 25.ІІ.2011 г. по т.д. № 43/ 2009 г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставена без уважение Молбата от 19.ХІ.2010 г. за възстановяване срока за въззивно обжалване, с оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят в Молба и в Жалба с идентично съдържание поддържа, че неправилно съдът е приел, че пълномощното на представляващия го по делото адвокат, има сила до завършването му във всички инстанции, а настоящото пълномощно касае единствено представителството по т.д.№ 43/2009 г. на ЯОС и с приключване на последното съдебно заседание по това дело, процесуалното представителството е преустановено. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 64 ал. 2 ГПК, а се касае за непредвидено обстоятелство – представеният Болничен лист е за периода 15.ХІ.2010 г. до 18.ХІ.2010 г., издаден на първия работен ден 15.ХІ.2010 г. за настъпило влошено здравословно състояние на 12.ХІ.2010 г. Иска срокът за обжалване да бъде възстановен. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че решените съществени материално-правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК са: кога са налице особени непредвидени обстоятелства при пропуснат срок за обжалване и дали такова обстоятелство е болест, доказана с медицински документ, и за кои процесуални действия е упълномощен процесуалният представител по делото.
Ответниците по частната жалба [фирма] – [населено място] – ищец по делото, и [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] – трети лица – помагачи на страната на ищеца, не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което не е възстановен срок за въззивно обжалване, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да остави без уважение частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което не е уважена молбата по чл. 64 ГПК, въззивният съд е посочил, че на ответника по делото на 2.ХІ.2010 г. е връчено копие от първоинстанционното решение и за него срокът за въззивно обжалване изтича на 16.ХІ.2010 г. Приел е, че заболяването, за което е разрешен отпуск за временна нетрудоспособност на управителя И. П. И. на дружеството ответник, е за времето 15.ХІ.2010 г. – 18.ХІ.2010 г., обстоятелство, настъпило един ден преди изтичане на срока за обжалване и че от 2.ХІ.2010 г. до 15.ХІ.2010 г. управителят е могъл да уведоми упълномощения адвокат за резултата от делото и да организира защитата си за въззивно обжалване, който адвокат има процесуално представителство до завършване на делото във всички инстанции, съгласно чл. 34 ал. 4 ГПК.
Изложените от жалбоподателя разрешени по делото процесуални въпроси: кога са налице особени непредвидени обстоятелства при пропуснат поради заболяване срок за обжалване и за кои процесуални действия е упълномощен процесуалният представител на страната, са релевантни, тъй като обуславят изхода на делото по молбата по чл. 64 ГПК. Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа отменително основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, каквото не е и налице, тъй като по посочените въпроси има установена съдебна практика. Същата е в смисъл, че пропускането поради заболяване на страната на определен от закона срок за извършване на процесуално действие (в случая подаване на въззивна жалба), трябва да се дължи на такова непредвидимо, внезапно, тежко заболяване, което да не е позволило на страната да извърши това действие, и че адвокатското пълномощно, когато не е уговорено друго, важи за всички съдебни инстанции. В случая не се касае за такова заболяване, а и жалбоподателят е упълномощил адвокат и не е ограничил процесуалното представителство само до приключване на първоинстанционното производство. По тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното основание, тъй като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 84 от 24.ІІІ.2011 г. по ч.т.д. № 72/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.