2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр. София, 05.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2552 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от К. Т. К. срещу разпореждане от 14.07.2017г. по ч.гр.дело № 1133/2017г. на Апелативен съд – София за връщане на частната му касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение от 13.03.2017г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му, тъй като, както е посочено в молбата за продължаване на срока за изпълнение на указанията, няма възможност за ангажиране на адвокат и финансови възможности за това, поради което е следвало да му се назначи служебен адвокат.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен актове, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативен съд – София е върнал с разпореждане от 14.07.2017г. частната касационна жалба, подадена от К., като е приел, че не са изпълнени в продължения от съда по реда на чл.62 ГПК срок дадените от съда указания за представяне на изложение на основанията за допускане до касация на определението на въззивната инстанция, не са представени доказателства за внасяне на държавна такса от 15 лева и за преподписване на жалбата от адвокат, съобщени лично на страната на 31.05.2017г.
Разпореждането е правилно.
В молбата по чл.62 ГПК частният жалбоподател е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на пороци на частната касационна жалба с 20 дни, излагайки съображения, че за 7-м дни не може да намери и ангажира адвокат, а и няма финансова възможност за това. Видно от изложеното в молбата по чл.62 ГПК, страната не е сезирала въззивния съд с искане по чл.95, ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ. Апелативният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си – по искането за удължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба, като е уважил молбата по чл.62 ГПК. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че въззивната инстанция е следвало да му назначи служебен адвокат, тъй като предоставянето на правна помощ не става по почин на съда, а по искане от страната, каквото искане в настоящия случай липсва.
С оглед неизпълнение от частния касатор в удължения по чл.62 ГПК срок на дадените от съда указания, редовно съобщени на страната, е осъществено основанието по чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. чл.275, ал.2 ГПК за връщане на частната касационна жалба.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.07.2017г. по ч.гр.дело № 1133/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.