4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр. София, 09.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 511 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Е. срещу определение № 705 от 02.05.2012г. по ч. т. дело № 543/2012г. на Апелативен съд П., търговско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение подадената от [фирма], [населено място] частна жалба против определение от открито заседание, проведено на 03.04.2012г. по т. дело № 670/2011г. на Пловдивски окръжен съд, търговска колегия, ХІ състав, с което е оставено без уважение искането на ответника за изпращане на част от предявените искове за разглеждане по подсъдност на Пловдивски районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно приложение на чл. 104, т. 4 във връзка с чл. 103 ГПК. Допускането на касационно обжалване се аргументира с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: част ли е от правото на защита на страна в съдебно производство разглеждането на делото пред родово компетентния за това съд; счита ли се преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, с което се възпрепятства разглеждането на делото пред родово компетентния съд; дали вземанията по отделни фактури за извършени по един договор периодични доставки представляват самостоятелни искове или един общ иск.
Ответниците [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ и [фирма], [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд, въззивната инстанция е приела, че не са налице основания за прекратяване на производството пред Пловдивски окръжен съд по предявените претенции с цена под 25 000 лв., предвид твърдените трайни търговски отношения, основани на сключен между страните договор, и поради това, че претендираните вземания под и над 25 000 лв. произхождат от едно и също правоотношение, подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред и няма основание за възлагането им на различни по степен съдилища. Съдебният състав се е аргументирал също с принципа за процесуална икономия и с тезата, че в противен случай би могло да се стигне до противоречиви решения.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател въпрос „счита ли се преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, с което се възпрепятства разглеждането на делото пред родово компетентния съд” е относим към допустимостта на частната касационна жалба. Съдебната практика по приложение на чл. 121 ГПК в смисъл, че постановеното от въззивния съд по частна жалба определение по подсъдността подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба, е трайноустановена и не се налага да бъде променяна.
Релевантният за спора правен въпрос е процесуалноправен: дали вземанията по отделни фактури за извършени по един договор за изработка периодични доставки на изработена продукция /в случая отглеждане, огушване и предаване за клане на патета/ представляват един иск или самостоятелни искове. По отношение на този въпрос не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В трайноустановената си практика ВКС, ТК приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за изработка, респективно от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания по отделни фактури за стойността на предадените в изпълнение на договора стоки представлява един иск. Тази практика не се налага да бъде променяна и като е приел, че не са налице основания за прекратяване на производството пред Пловдивски окръжен съд по предявените претенции с цена под 25 000 лв., предвид твърдените трайни търговски отношения, основани на сключен между страните договор, и поради това, че претендираните вземания произтичат от едно и също правоотношение и подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред, въззивният съд не се е отклонил от нея.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпроса „част ли е от правото на защита на страна в съдебно производство разглеждането на делото пред родово компетентния за това съд”. Налице е безпротиворечива съдебна практика в смисъл, че защитата на ответника е процесуална и защита по същество, като при процесуалната защита той оспорва правото на иск на ищеца или неговото надлежно упражняване поради липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, една от които е искът да се разгледа от родово компетентния съд. В настоящия случай частният жалбоподател /ответник на иска/ е предявил отвод за прекратяване на производството по част от заявените претенции, въззивната инстанция се е произнесла по частната жалба и страната е реализирала и правото си на частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 121 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 705 от 02.05.2012г. по ч. т. дело № 543/2012г. на Апелативен съд П., търговско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.