3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр. София, 16.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 682 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. А. (уточнена с молба на назначения му процесуален представител адв. Ф. Р.) срещу определение № 1103/16.06.2011 г. по частно гр. дело № 2079/2011 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него е потвърдено определение от 05.11.2011 г. по гр. дело № 5917/2010 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело и е върната исковата молба на частния жалбоподател. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че след като с влязло в сила (потвръдено от горните съдебни инстанции) разпореждане на първоинстанционния съд е била оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, с ново разпореждане първоинстанционният съд е дал указания на частния жалбоподател – ищец за внасянето на дължимата държавна такса, които указания той не е изпълнил в законоустановения срок. Прието е и за недоказано твърдението на частния жалбоподател, че същият бил подал жалба до ЕСПЧ в С., където било образувано дело за освобождаването му от държавната такса, както и че такова освобождаване от такса е извън компетенциите на ЕСПЧ.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване (съдържащо се в молбата-уточнение, подадена от негово име от назначения му по делото процесуален представител), се поддържа, че въпросът “отговаря ли ищецът на критериите за получаване на правна помощ” бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а също така този въпрос бил решен в противоречие с определение № 305/15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г. на ВКС, ІІІ-го гр. отд., т.е. поддържа се наличие на хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
По посочения от страна на жалбоподателя процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнасял с обжалваното в настоящото производство негово определение № 1103/16.06.2011 г. Този процесуалноправен въпрос е бил разрешен с друго – последващо определение от 18.07.2011 г. на апелативния съд по същото частно гр. дело № 2079/2011 г., което също е било обжалвано и е отменено с определение № 530/14.10.2011 г. по ч. гр. дело № 475/2011 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., като с последното е предоставена правна помощ на частния жалбоподател и именно съгласно това определение на ВКС, адв. Ф. Р. е бил назначен за особен процесуален по делото на частния жалбоподател. От това следва, че посоченият от страна на последния процесуалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното по настоящото дело определение на въззивния съд, тъй като не е бил предмет на разрешаване с него (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Този процесуалноправен въпрос – така, както е формулиран (дали конкретният ищец отговаря на критериите за получаване на правна помощ) очевидно и поначало не би могъл да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Наред с това, с посоченото от страна на жалбоподателя определение № 305/15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г. на ВКС, ІІІ-го гр. отд., което е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, е дадено разрешение на въпроси, свързани с приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, по които също не е налице произнасяне с обжалваното в настоящото производство определение № 1103/16.06.2011 г. по ч. гр. дело № 2079/2011 г. на САС. Такива въпроси са били предмет на разрешаване по друго, а именно – по ч. гр. дело № 1042/2011 г. на САС, определението по което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 460/28.09.2010 г. по ч.гр.д. № 400/2010 г. на ВКС, ІІІ-го гр. отд. (двете дела са приложени по настоящото).
От страна на частния жалбоподател не се сочи друг правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното определение № 1103/16.06.2011 г. по ч. гр. дело № 2079/2011 г. на САС, и който да е разрешен в противаречие с практиката на ВКС, или пък да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От гореизложеното следва, че тъй като не са налице, както общото, така и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, посочени от страна на частния жалбоподател, то атакуваното определение на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1103/16.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 2079/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.