Определение №744 от по гр. дело №47/47 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 744
 
гр.София, 05.08.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми  юли  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                      КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 47/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. А. А., със съдебен адрес адв. М от АК Х. , против решение № 312/20.10.2008 год. по гр.дело № 404/2008 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 264/09.07.2008 год. на Районен съд- Х. и установителният иск за собственост е отхвърлен.
Касаторът поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът не бил обсъдил задълбочено и прецизно всички доказателства – писмени и гласни, имащи отношение към основният спорен въпрос – за давностното владение върху имота, упражнявано от ищеца, довело до неправилност на решението, което било в противоречие с цитирана от касатора съдебна практика на ВКС в решения: по гр.дело № 1559/2006 год. на V-то г.о., по гр.дело № 419/1967 год. на І-во г.о. и решение № 1* г.о.
Касационният съд обсъди твърденията на касатора, аргументирани с цитираните съдебни актове на ВКС, но счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: за да приеме за неоснователна и недоказана претенцията за придобито право на собственост по силата на давностно владение, върху недвижим имот, находящ се в гр. Х. и основаващ се на частен писмен договор от 05.12.1980 год., въззивният съд е съобразил действието на ЗСГ и забраната му, относно придобиване по давност на такива имоти до отмяната на закона – на 13.03.1990 год., както и действието на влезлия в сила на 01.06.1996 год. Закон за общинската собственост, въз основа на която разпоредба в чл.2, ал.2, т.5 имотът е обявен за общинска собственост, с акт за общинска собственост №/31.10.2007 год. За времето от влизане в сила на ЗОбС през 1996 год. до предявяването на иска през 2006 год., респ. през 2007 год., през който период не съществува забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост не е изтекъл изискуемия се от чл.79, ал.1 ЗС, с оглед на пар.1 от ЗИДЗС, в сила от 01.06.2006 год., който спира давността за придобиване на държавни и общински имоти.
Цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към конкретния случай, в който въззивният съд е разгледал правоотношение и приложил към него правните норми на действащия за времето от 1980 год. до 1990 год. Закон за собствеността на гражданите и неговата разпоредба, касаеща забрана за придобиване по давност – чл.29 ЗСГ/отм./, както и правни норми на ЗОбС. Предмет на спорното правоотношение, разгледано от касационния съд в гр.дело № 1559/2006 год. е право на собственост, основаващо се на друга материалноправна норма – чл.17а ЗППДОП/отм./. Различно е и спорното правоотношение, основаващо се на приложението на чл.75 и 76 ЗС по гр.дело № 419/1967 год., както и по останалата цитирана от касатора съдебна практика, в която касационният съд не констатира противоречие при разрешаването на същественият материалноправен въпрос от въззивния съд за отсъствие на предпоставките, относно приложението на конкретната материалноправна норма на чл.79, ал.1 ЗС, поради съществуващите за това забрани, регламентирани в действащите нормативни актове през релевирания период.
Тези съображения налагат извода и за отсъствие на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като приложените правни норми са ясни и не се нуждаят от корективно тълкуване, нито от промяна в практиката на ВКС, защото по тях не е създадена противоречива съдебна практика.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 312/20.10.2008 год. по гр.дело № 404/2008 год. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на А. А. А. от гр. Х., с вх. № 14041/24.11.2008 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top