3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 745
С., 01,11,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 679 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна, /а не касационна/, жалба на Д. 3003 О.-С., /дори не е посочено седалището/, против определение от 14.02.2011 г. по в.ч.гр.д. № 735/2011 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 11.10.2010 г. по гр.д. № 16632/2010 г. на СРС, с което е прекратена производството по делото, поради неподведомственост на съда, поради наличието на арб.клауза.
Ответното по частната жалба Х. Е.-С., е подало отговор с допълнение, че същата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Видно от исковата молба ищецът претендира: 15 000 лв. обезщетение от претърпени вреди-платена неустойка поради неосвобождаване на наетите помещения след прекратяване на договора за наем, както и 1 440.13 лв. лихва за забава върху горната сума.
В чл.19 на договорът за наем от 22.02.2008 г. е уговорено, че при спорни случаи във вр. с изпълнение на договора, спорът ще бъде отнесен пред АС при Б..
СРС е приел, че исковете се основават на неизпълнение от ответника на сключен договор, като се претендира обезщетение. Затова, е основателно възражението на ответника за наличието на арб.клауза-чл.8,ал.1 ЗМТА.
С обжалваното определение на СГС е прието, че исковете са по чл.236,ал.2 и чл.86,ал.1 ЗЗД, като се претендира обезщетение в резултат неизпълнение на договора, а не вреди от непозволено увреждане.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди че по въпросите за правното основание на обезщетението по чл.236,ал.2 ЗЗД и следва ли да се приложи арб клауза, предвидена за договорна отговорност, относно последващо деликтно основание между същите страни, СГС се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
1. Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от частния касатор въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводите на решаващия съд за правната квалификация на исковете, за приложимостта към тях на арб.клауза, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
2. Посочените от частния касатор решения разглеждат правната квалификация, но не и релевантния за настоящия случай въпрос за подведомствеността на такъв спор с оглед конкретната уговорка между страните в договора. Отделно от това, изразеното разбиране в Р № 935/9.06.99 г. по гр.д. № 282/99 г. на V г.о., че обезщетението по чл.236,ал.2 ЗЗД е на деликтна основа, е инцидентно и не отразява константната практика съобразно Р № 79/10.02.2006 г. по т.д. № 308/2005 г. на ВКС-І т.о., където е прието, че размерът на обезщетението се определя /изчислява/ на плоскостта на неоснователното обогатяване.
По изложените съображения, частната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 14.02.2011 г. по в.ч.гр.д. № 735/2011 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: