О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 12.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3712 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10299 от 27.VІІ.2015 г. на едноличния търговец Ф. А. И. от [населено място], действащ с фирмата „666-Ф. И.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1288 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 15.VІ.2015 г., постановено по т. дело № 4867/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 99/11.VІІ.2014 г. на Софийския ОС, ТК, ІV-и с-в, по т. д. № 132/2013 г. С последното са били отхвърлени и двата предявени от ЕТ настоящ касатор срещу [община] обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр. чл. 99 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащането на сума в размер на 112 982.53 лв. (сто и дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща цедирано на ЕТ „666-Ф. И.” с договор за цесия от 4 юни 2013 г. вземане на [фирма]-гр. С., равностойно на извършените от последното строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Отвеждане на дъждовни води от прилежащи терени на пътя около ж.п. гара-гр. С., клон 1 и клон 2”, както и на обекта „Отвеждане на дъждовни води от прилежащи терени на пътя около ж.п. гара-гр. С., клон 3 и клон 4”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото (10.Х.2013 г.) и до окончателното погасяване на това задължение. Алтернативно в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й поддържа искане за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Оплакванията на ЕТ настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, Поради това действащият с фирмата „666-Ф. И.” едноличен търговец претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу [община] да бъдат уважени в предявените по делото техни размери, вкл. и ведно с присъждане „на направените в хода на настоящето пр-во разноски, както и на разноските, направени в хода на производството пред първоинстанционния и въззивния съд”.
В раздел ІІ от изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК едноличният търговец с фирмата „666-Ф. И.” обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 32/9.ІХ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 438/09 г.; Р. № 670/15.ХІ.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 695/09 г. и Р. № 72/9.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 398/2011 г.), но вместо ясно и точно формулиране на релевантни за изхода на делото въпроси /били те материално- или процесуалноправни/, повторно поддържа оплакването си за допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила: чл. 7, чл. 10, чл. 266, чл. 267, чл. 357-във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Отделно от това в първия раздел от писменото изложение към жалбата подателят й поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, би било допускането на атакуваното въззивно решение до касационен контрол по следните шест правни въпроса: 1./_ „Съставлява ли договорът за цесия нов правопораждащ вземането фактически състав или следва да се приеме, че договорът за цесия има за последица единствено промяна на страната, която е носител на вземането?”; 2./ „При договора за цесия запазва ли се първоначалното правопораждащо основание на паричното вземане?”; 3./ „Как се прилага погасителната давност по отношение на прехвърлено с договор за цесия парично вземане; следва ли да се прилага нова погасителна давност по отношение на прехвърленото с цесия вземане само на основание факта на сключване на договора за цесия и от кой момента следва да се прилага новата погасителна давност?”; 4./ „Налице ли е самостоятелен осъдителен иск с правно основание по чл. 99, ал. 2 ЗЗД или същият е субсидиарен на иска, по който съгласно изложението на фактическите обстоятелства произтича паричното притезание?”; 5./ „Изменението на страната-носител на взимането при извършена цесия, основание ли е да се приеме от съда, че настъпва изменение на основанието на предявения първоначален иск?”; 6./ „Представлява ли уточнението, че ищецът е придобил вземането на основание договор за цесия, уточнение на обстоятелствената част на исковата молба по чл. 129, ал. 5 ГПК или същото представлява основание за изменение на иска по чл. 215 ГПК?”
Поддържа се същевременно, че по така формулираните 6 правни въпроса /във вр. с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ обжалваното въззивно решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в първото от горепосочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с което се приемало, че „договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо на друго основание”.
По реда на чл. 287, ал.1 ГПК ответната по касация [община] писмено е възразила чрез временно изпълняващия длъжността неин „кмет” /Р.П.Я./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева). Инвокирани са доводи, че изложените аргументи във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК „принадлежат към доказване основателността на касационната жалба, а не към обосноваване на допустимостта й”, докато изложените във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК такива „са най-общо израз на недоволство от така постановеното въззивно решение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на едноличния търговец Ф. А. И. от [населено място], действащ с фирмата „666-Ф. И.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на ЕТ касатор за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция е приела, че те не установяват съществуването на цедирано вземане в полза на ЕТ /настоящ касатор/ срещу [община], произхождащо от изпълнението на СМР по отводняване на прилежащи терени на пътя около ж.п. гара С., но също и че искът за сумата от 112 982.53 лв. е погасен по давност. Същевременно в цитираното и представено от касатора по делото, ведно с изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, решение № 32/9.ІХ.2010 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по т. д. № 438/09 г., се съдържа произнасяне по релевантния за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото материалноправен въпрос, „свързан с валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания”. Атакуваното от ЕТ настоящ касатор въззивно решение обаче, не разрешава правен въпрос, който да е идентичен с посочения. Поради това противоречие между постановеното от САС, ТК, 5-и с-в решение № 1288/15.VІ.2015 г. по т.д. 4867/2014 г. и тази задължителна практика на ВКС в процесния случай не може да се констатира.
Нито един от 6-те, формулирани от касатора във връзка с наличието на другата предпоставка /по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ за допустимост на касационния контрол правни въпроса, няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото, при положение, че решаващият правен извод на въззивният съд е бил за погасяване по давност на първия от двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска – този с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр. чл. 99 ЗЗД, т.е. всички те са с изцяло хипотетичен характер. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.
В заключение, независимо от този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК, не следва да бъде уважено искането на ответната по касация [община] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото липсват данни нейният писмен отговор по касационната жалба, депозиран по делото на основание чл. 287, ал. 1 ГПК, да е бил изготвен от юрисконсулт /арг. чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1288 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 15.VІ.2015 г., постановено по т. д. № 4867/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2